Арттерапията е метод в психотерапията, при който чрез различни жанрове на изкуството – рисуване, музика, танц, грънчарство, фотография, актьорска игра и пр., се лекуват психиатрични заболявания, като се подобрява цялостното психично състояние.
Като наука арттерапията се заражда в средата на 20 в. Лекарите започват да използват изкуството като лечебна терапия, когато забелязват, че хора с психични заболявания често се изразяват чрез рисунки или други форми на творчество. Арттерапията може значително да подобри качеството на живот без задължителното професионално овладяване на определен вид изкуство. Тя е насочена към вътрешните чувства, възприятия и усещания, а не към впечатления и наблюдения върху външния свят.
Арттерапията е много полезна при деца с поведенчески проблеми и трудности в обучението, при хора с психически заболявания и увреждания след тежки инциденти или преживявания.
Танцова терапия в група. Източник: gold.ac.uk.
Танцът съпровожда живота на човека през различните му житейски периоди и събития – раждане, сватба, война, смърт. Той оказва благотворно влияние върху възпитанието и развитието на младите хора и има лечебен ефект върху психиката и тялото. Учените посочват в своите трудове, че хореографията е универсално средство за формиране и хармонизиране на личността.
Съществуват три типа танцова терапия:
- Kлинична танцова терапия, която се използва в болничните заведения, заедно с медикаментозно лечение за пациенти с нарушения в говора и проблеми с междуличностните и социални контакти.
- Tерапевтична танцова терапия за хора с психически проблеми, ориентирана към решаване на определени въпроси.
- Tанцова терапия за цялостно развитие на човека без психически проблеми, за самоутвърждаване, освобождаване от стреса и подобряване на физическото здраве.
В съвременната танцова терапия се използват различни танцови стилове, съобразени с индивидуалните качества на човека. Целта на танцовата терапия и за деца, и за възрастни е да се предотвратят недостатъци в стойката и затлъстяване, да се намали болката и мускулното напрежение, да се подобри балансът, координацията, общото здраве и не на последно място – за приятно забавление.
Когато детето е малко, то няма задръжки, не се притеснява да се изявява. Като порасне обаче, започват да се проявяват физически и психически проблеми и напрежение. Затова за малките деца е подходяща танцова терапия под формата на игра, където с помощта на музикални и танцови упражнения се развиват физически данни, музикалност, психическа устойчивост, възпитават се наблюдателност, бърза реакция, съобразителност, ловкост, правилно ориентиране в пространството.
Танцова терапия за деца. Източник: autismconnect.com.
Използвайки танца, човек общува на три нива – със света, с другите членове на групата и със себе си. Чрез танцовата терапия може да се разказват преживявания и събития без думи и да се танцува без музика, особено възрастните, при децата е препоръчително да е под музикален съпровод.
Първият танцово-двигателен терапевт и създател на танцовата терапия в САЩ е Мариан Чейс, силно повлияна от швейцарския психолог и философ Карл Густав Юнг. Според нея танцът е най-приятният начин за терапия при деца в детската градина, защото децата без психически и физически затруднения се радват и забавляват, а за тези със зрителни, слухови и мускулно-скелетни нарушения са създадени различни танцово-терапевтични комплекси.
Чейс работи с най-трудните хоспитализирани пациенти. Основава във Вашингтон танцово училище, а през 1966 г. и асоциация за танцово-двигателни терапевти. Особено внимание обръща на ритъма на музиката. При хора с депресия урокът ѝ започва с бавна музика като валс например и постепенно се включват по-бързи ритми – полка, кадрил, бърз валс.
Обратно, при пациенти с агресивна симптоматика – започва с по-бърза и силна музика като марш и постепенно достига до бавен валс.
В Европа изследвания в областта на танцовата терапия правят Франсоа Делсарт, Емил-Жак Далкроз и Рудолф фон Лабан.
Австро-унгарският танцов артист и теоретик Рудолф фон Лабан, наречен
“баща на експресионистичния танц” в Германия, разработва психофизически метод. Той работи с персонала на фабрики и използва интегративна танцово-двигателна терапия за освобождаване от напрежението.
В танцовата терапия няма правила, както е при класическия танц. При нея човек танцува спонтанно, както и чувства. Някои танцови терапевти използват фламенко, но по-често модерн и кънтемпорари.
Терапевтичните ефекти от танца са научно потвърдени. Все повече учени, професионални танцьори, хореографи и педагози развиват танцовата терапия, която в годините е доказала своята ефективност.
За ползите от танцуването за мозъка прочетете повече ТУК.