Велики балетни дуети

Екатерина Максимова и Владимир Василиев

Наричат Екатерина Максимова “малката фея на големия театър”. След гастрол в САЩ балетен критик пише за нея: “Когато човек гледа Максимова, му се приисква веднага да затанцува”.

Парижката Академия за танц удостоява Владимир Василиев със званието “най-добрият танцьор в света”. Наричат го още “Бог на танца” и “Свети Владимир на руското изкуство”.

Максимова постъпва в балетното училище, където я завежда майка ѝ след препоръка от специалисти. Първата ѝ учителка е Елисавета Герт.

Двамата с Василиев са съученици и на випускния концерт танцуват първия си спектакъл “Каменното цвете”. Постъпват в Болшой театър, където репетират с Галина Уланова и Алексей Ермолаев.

Имат богат репертоар – от трагичната Жизел до прелъстителната Китри, от елегантния принц в “Лешникотрошачката” до темпераментния испанец Базил.
Тя е женствена, елегантна, олицетворение на съвършенство и благородство. Притежава магнетичен чар, музикалност и виртуозна техника.
Той е мъжествен и драматичен. „Целунат е от Бога и няма спор, че той няма да го изостави никога.”

Максимова и Василиев са родени един за друг. Стават дует и на сцената, и в живота. При тях всичко е любов.

“Това е състояние, в което ти не можеш да преживееш един ден без другия“, споделя Василиев.

Те танцуват заедно, прекарват летните си ваканции в селцето Рижевка, където той рисува с маслени бои, пастели и акварели. Снимат се във филми, тя печели златен медал, а той е единственият носител на Голямата награда на Международния балетен конкурс във Варна. Поставят в Римската опера „Жизел”, където ги признават за “най-добрият дует в света”.

Василиев мечтае да бъде хореограф на спектакли, в които главната роля да е на любимата му Катя. Такъв е балетът “Анюта”, създаден за нея. Френският режисьор Доменик Делуш създава за двете звезди филма “Катя и Володя”. Двамата са талантливи и изобретателни, земни и непосредствени, скромни, изпълнени с мъдрост. За съвместната им работа Василиев казва: “Мисля, че когато мъж и жена се срещат на репетиция или обсъждат нещо, се пораждат много спорове, дори бушуват бури. Но сцената за нас е магия, заради която си прощаваме.”

Двете балетни звезди са неразделни половин век. Максимова умира на 71 г. през 2009 г. За бенефиса на своята Катя, Василиев създава “Балада” на Шопен в нейна памет. Той споделя, че със смъртта ѝ е загубил част от душата си и постоянно скърби за нея. Цялата си дейност, Василиев посвещава на паметта на своята партньорка, съпруга и любима.

Екатерина Максимова и Владимир Василиев в балета “Шопениана”.

Зизи Жанмер и Ролан Пти

“Странен е животът. Отначало аз почти не я забелязвах, после се сприятелихме, после се влюбихме, оженихме се, и сега аз просто не мога да живея без нея.”

Тези думи споделя френският балетмайстор Ролан Пти за съвместния си живот със Зизи Жанмер – “неговата брилянтна Кармен”. Двамата са родени в една и съща година 1924 г. Учат в балетната школа към Парижката опера, където се запознават и заедно постъпват в кордебалета на Гранд Опера. Пти участва с новаторските си постановки в “Танцови вечери” в театър „Сара Бернар“, а след напускане на Парижката опера през 1945 г. създава собствена трупа “Елисейски поляни”. Заради разногласия театърът престава да съществува и затова през 1948 г. Пти създава “Балет Париж”, където примабалерина става Зизи – бъдещата му съпруга и муза. През 1949 г. поставя за нея “Кармен” по музика на Бизе, която има огромен успех.

Той замисля балета за други балерини, но Зизи настоява да получи ролята. За да я разколебае, Пти измисля условия, с които тя според него няма да се съгласи – да подстриже косата си, да сложи бял грим, да се лиши от женствените си движения. Зизи с радост се съгласява и получава ролята. Хореографът си спомня, че на премиерата в края на спектакъла Зизи остава без сили и едва не припада. Той танцува ролята на Хосе и, без да се замисли, ѝ удря шамар. Тя се съвзема и се получава съвършено па де дьо.

На следващия ден в Лондон, Париж, Берлин, Ню Йорк вестниците разказват въодушевено за събитието. Хората, заредени с термоси и столчета, чакат с часове пред театъра за билети. Следват бурни години, изпълнени с караници, сдобрявания, пътувания до Холивуд, където Зизи е поканена, а Пти заминава с нея и работи като хореограф и танцьор.

През 1952 г. двамата участват заедно с Ерик Брун в снимки на филм-мюзикъл „Ханс Кристиан Андерсен”. Две години по-късно се женят. Имат дъщеря Валентин, също актриса и танцьорка.

Зизи притежава блясък, чар и своеобразен хрипкав глас. Стройна, дългокрака, с прическа ала Гаврош, тя участва във филми и мюзикъли. Наричат я “Дива на Парижкото кабаре и “Звезда на киноекрана”.

Ролан Пти е автор на повече от 50 балета и отделни фрагменти. Сред най-известните са “Юношата и смъртта”, “Копелия”, “Дама Пика”, “Парижката Света Богородица”, “Кармен”, “Гибелта на розата”.

През 1972 г. основава “Балет Марсилия”, който ръководи 26 г. Поставя в цял свят – Италия, Германия, Англия, Русия, Канада, Куба, където танцуват М. Фонтейн, Р. Нуреев, М. Плисецкая, М. Баришников и др.

Създава хореографиите на филми с участието на Лесли Карон, Фред Астер, Били Кросби, както и програмите на Зизи Жанмер, където тя пее, танцува, декламира. Облича я Ив Сен Лоран в разкошни костюми със щраусови пера, корсети с волани, мини поли.

Той казва за нея: “Само да излезе на сцената, всичко избухва в пламъци”. Хората се тълпят в “Казино де Пари”, където Зизи танцува обградена от мъже, танцуващи с ветрила от щраусови пера.

Ролан и Зизи са различни: той се смее, говори, възмущава се, възхищава се, а тя стои зад него сдържана и спокойна.
Пти казва за нея: “Тя е моят локомотив, към който аз прикачвам нови и нови вагони във вид на мои постановки”.

След смъртта на съпруга си през 2011 г, Зизи се премества недалеч от Лозана, където умира през 2020 г. Когато говори за Ролан, тя си спомня с обида, че често е бил груб, невъздържан и несправедлив, но после с усмивка добавя: “Но никой и никога не ме е обичал като него.”

Зизи Жанмер и Ролан Пти в балета “Кармен” по хореография на Ролан Пти.

Марго Фонтейн и Рудолф Нуреев

Великият руски танцьор Нуреев открива танца на 6 г. Спомня си първото си впечатление от сцената – кадифените завеси с пискюли, оранжевите, сини и зелени прожектори. Когато завесите се вдигат, от сцената сякаш лъхва хлад и тогава “боговете влязоха, танцувайки.”

Нуреев не подозира, че той ще бъде един от тези богове. Той е загадъчен и тайнствен, съчетава в себе си нежност и грубост. За него казват, че за много кратко време може да се превърне от Христос на кръста в Мефистофел.

“Сцената е храм”, казва Нуреев, но “само когато е с лице към публиката”, добавя негова колежка. Нуреев имал навика, когато е с гръб към публиката, да се шегува и с гримаси да разсмива колегите си. Трудно общувал с хората, но не обичал да е сам.

Жените го обожавали, били готови да изпълняват всичките му желания и капризи. Желаят го и жени и мъже.

“Бях влюбен в трима души – обичах Марго, обичах Ерик, обичах и Аштън”, споделя руският балетист.

Макар че трудно се доверява на хората и бил труднодостъпен, за него Ерик Брун бил единственият, когото той смятал за равен.

Великата балерина на Великобритания Марго Фонтейн учи балет при Джордж Гончаров в Шанхай и при Серафима Астафиева в Лондон. Нинет де Валоа, оценявайки прелестното ѝ лице и фигура, способностите и интелекта ѝ, я кани в трупата на “Вик-Уелс бале”.

За разлика от темпераментния и необуздан Нуреев, тя е скромна и деликатна. Не притежава техническата виртуозност на италианските танцьорки Леняни и Брианца, но с мекия си и лиричен стил, с невероятната си изразителност и танцувалност, печели любовта и признанието на публиката. Сравняват я с Айседора Дънкан и Ана Павлова. Но Дънкан е революционерка и в изкуството, и в живота, а за Павлова смисълът на живота е танцът.

За разлика от тях Фонтейн посвещава голяма част от живота си на мъжа си Роберто де Ариасу – бивш посланик на Панама във Великобритания, който след раняване е в инвалидна количка и оживява благодарение на нейните всеотдайни грижи. На 42 г. тя решава да престане да танцува, но Нуреев, който без да я познава, мечтаел за дует с нея, я връща на сцената.

“Сигурно има някъде запас от енергия”, мисли за него Фонтейн, когато го вижда за първи път …”Той прилича на млад лъв по време на скок”.

Голямата разлика във възрастта, произхода и темперамента им не е пречка да създадат “вдъхновен съюз между най-сдържаната балерина и най-емоционалния танцьор на света“. Наричат дуета “без шевове” и “тържество на хармонията”.

Нуреев я обожава и благодарение на него тя продължава балетната си кариера. Когато разбира, че Фонтейн е в болница, Нуреев отива при нея с цяла чанта с видео филми и плюшени мечета. Двамата са любимци на публиката в продължение на 14 години.

Във Виена след спектакъла на “Лебедово езеро” са извикани 89 пъти на бис.

“Ако съм разумна, мисли Фонтейн, след първите спектакли с Нуреев, ще се оттегля на часа, докато сме още на върха” и пита партньора си:
“Когато ми дойде времето, ще ме избуташ ли от сцената?”
Той отговаря: “Никога …Защо не продължиш, без да мислиш за нищо?”

Фонтейн напуска сцената на 60 г. и, макар че за него има още много хубави спектакли, роли и слава, нищо не може да се сравни с прекараните им съвместни години.

“Най-важното за мен е да танцувам и докато силите не напуснат тялото ми, аз ще продължа да танцувам до последния момент, до последния дъх.”

“Единственият критик е пълната зала” – казва Нуреев.

Марго Фонтейн и Рудолф Нуреев в балета “Ромео и Жулиета”.