Туайла Тарп е американска танцьорка и хореографка, родена през 1941 г., живее и работи в Ню Йорк. През годините е удостоявана многократно с най-престижните награди за танцово изкуство: “Еми” – 2 пъти, “Тони”, почетен член е на Американската академия за наука и изкуства и притежава общо 19 почетни докторски степени.
Като дете, по настояване на майка си, Туайла взима уроци по различни жанрове танци – класически балет и съвременни танци, учи в школата на Вера Лин (британска певица и автор на музика), свири на пиано, цигулка, учи сценография, немски и френски език. След като завършва висше образование със степен бакалавър по история на изкуството, Тарп постъпва в трупата на Пола Тейлър, а през 1966 г. основава и своя собствена танцова трупа.
Туайла Тарп през 1963 г., фотограф: Jack Mitchell, NYTimes.com
За хореографиите си Тарп използва музика на различни композитори – от Бах, Бетовен, Моцарт до Франк Синатра, Брус Спрингстийн и др. Характерният ѝ хореографски почерк обединява класически балетни техники и модерен танц с популярна музика. Тарп е поставяла за киното, телевизията и различни шоу програми; за трупата на Робърт Джофри, Американският балетен театър, Парижката национална опера, Кралският балет, Ню Йорк Сити балет, Маями Сити балет и трупата на Марта Греъм.
През 1991 г. създава хореографията за шоуто „Cutting Up” с Михаил Баришников, в която разкрива нови черти в изпълнението му в областта на съвременния танц. Тарп многократно е споделяла огромното удоволствие от съвместната им работа, защото „Миша” въплъщава изцяло нейния замисъл на сцената въпреки различията и честите им разногласия.
Туайла Харп и Михаил Баришников, 1975 г., фотограф: Richard Avedon
В книгата си “Навикът за сътрудничество” (The Collaborative Habit: Life Lessons for Working Together) тя пише, че “в сътрудничеството си с Баришников успешното партньорство е експеримент, по време на който всекидневно се случват промени”.
“Важното е партньорите да си сътрудничат, да обменят идеи и да вземат различното един от друг.”
В интервю прочутата хореографка разказва за работата си с Баришников, че се е впечатлила от чистотата на техниката му, която ѝ дала възможност да съчетае и вплете класически и съвременни движения в постановките си.
Според Тарп, за да е успешен, артистът трябва всеки ден да бъде креативен. Тя се възхищава на Петипа и Баланчин, но постановките ѝ се отличават от техния хореографски език. Нейният уникален стил е съчетаване на класически балет, съвременен танц, джаз, бални танци, дробни степ причуквания.
Сред най-известните и обичаните ѝ филмови хореографии са “Коса” на Милош Форман и “Бели нощи” на Тейлор Хекфорд. В хореографиите ѝ се съчетават остроумие и интелигентен хумор с впечатляваща импровизация, която всъщност е строго организирана и детайлно изработена.
Предлагаме откъс от книгата на Туайла Тарп „Навикът за творчество”, за който вярваме, че може да се чете и в доста по-широк от танцовия контекст.
Когато вляза в танцовата зала, аз съм сама – сама с тялото, амбициите, идеите, страстите, нуждите, спомените, целите, предразсъдъците, разконцентрираността и страховете си.
Тези десет фактора са в сърцевината на това, което съм аз. Онова, което създавам, отразява как те са формирали живота ми и как съм се научила да управлявам опита си чрез тях.
Последните два – разконцентрираността и страховете – са опасни. Това са обичайните демони, които осуетяват захващането с всяко начинание.
Никой не започва нещо творческо без известен страх. Ключът е да се научиш да овладяваш страховете си, за да не те парализират, преди още да си започнал. Когато усетя заплаха за това, се опитвам да я дефинирам максимално конкретно. Нека ви споделя петте мои най-големи страхове:
- Хората ще ми се присмеят.
- Някой друг е правил това преди мен.
- Нямам какво да кажа на публиката.
- Ще разочаровам някого, когото обичам.
- Когато я осъществя, идеята вече няма да е толкова добра, колкото е била във въображението ми.
Това са силни страхове, но едва ли се отнасят само за мен. Вероятно и вие ги изпитвате. Ако ги допусна, те ще потиснат импулса ми (Не, не можеш да се справиш!) и вероятно ще обезсилят цялата ми творческа енергия. Така че се боря със страховете си с ритуали като при боксьора, който гледа опонента си право в очите преди двубоя.
1. Хората ще ми се присмеят? Не и тези, които уважавам. Досега не са го правили, няма да започнат точно сега.
2. Някой друг е правил това преди мен? Скъпа, всичко вече е правено. Нищо не е оригинално. Нито дори Омир или Шекспир и със сигурност не и ти. Вземи се в ръце.
3. Нямам какво да кажа на публиката? Необоснован страх. Всички ние имаме какво да кажем.
4. Ще разочаровам някого, когото обичам? Сериозно притеснение, което не се игнорира лесно, защото никога не знаеш как близките ще реагират на създаденото от теб. Най-доброто, което можеш да направиш, е да си припомниш, че си добър човек с добри намерения. Опитваш се да създаваш хармония, а не раздор.
5. Когато я осъществя, идеята вече няма да е толкова добра, колкото е била във въображението ми.
Стегни се. Леон Батиста Алберти, теоретикът на архитектурата от 15-ти век, е казал: „Грешките се натрупват в скицата и се откриват заедно в макета.“ Но по-добре несъвършена катедрала във Флоренция, отколкото въображаема в облаците.
“Upper Room”, хореография на Туайла Харп, Канзас Сити Балет