Туайла Тарп – Моята творческа автобиография. Интервю със себе си. Из книгата “Творческият навик”.

„Моя приятелка дойде тази сутрин у нас, защото имаше малко затруднения и ми каза: „Не се чувствам добре. Чувствам това, чувствам онова. Чувствам, чувствам, чувствам.”

Казах ѝ: „Забрави го това с чувстването. Отиди и направи нещо. Скоро празнотата от усещането, че нямаш контрол, ще изчезне. Чувствата са извън твой контрол, затова отиди да свършиш нещо: измий тиган, посади растение.”

1. Кой е първият ти спомен, свързан с творчество?

Как седя в скута на майка ми на пианото и слушам нотите.

2. Имаше ли някой до теб тогава, който да те подкрепя и оценява?

През ранните си години винаги съм получавала оценка и подкрепа като повечето деца, които изучават нещо сложно и е необходимо да се усъвършенстват всеки ден. Учителката ми по пиано често ми поставяше в тетрадките “печати за одобрение”, които представляваха златни и черни звезди, както и стикери с различни животни. Много добре си спомням гъбата, с която учителката ми мокреше стикерите, преди да ги залепи в тетрадките ми. Държеше гъбата в едно бурканче до клавиатурата на пианото и докато свирех, постоянно поглеждах натам. Тази гъба не просто символизираше наградата ми, а беше и инструментът за прилагането ѝ. Чувствах специална връзка с нея. Обичах тази гъба. Също и малките ми сини тетрадки с всички стикери в тях. Все още ги пазя. Да, край мен винаги е имало свидетели на малките ми творчески успехи.

3. Коя е най-важната идея, която ти е хрумвала?

Да следвам своя път, да стана танцьорка, защото танцуването беше това, което умеех най-добре.

4. Защо това беше толкова важно за теб?

Защото последвах сърцето си, а не главата. Животът на танцьора е труден (още по-трудно е да се издържаш от танци). Да създаваш хореографии, е още по-сложно, защото няма как да ги съхраниш във времето. Създаденото от нас изчезва в момента, в който приключи изпълнението. Трудно е да оставиш наследство, да създадеш история за теб и околните. Но аз не мислех за това и последвах инстинкта си. Слях се със собствения си бунт. Да послушаш разума си, изглежда като случайно взето решение. Но ако последваш инстинкта си – то е, защото си нямал друг избор, нещо неизбежно, затова няма как да изпитвам съжаление.

5. Коя е най-глупавата идея, която ти е идвала на ум?

Мислех си, че мога да имам всичко.

6. Защо я оценяваш като такава?

Заради невъзможността ѝ, като се има предвид начинът ми на работа. Ако искаш да водиш творчески начин на живот, трябва да правиш жертви. “Жертвите” и “Да имаш всичко” не вървят ръка за ръка. Исках да имам семейство и кариера, да бъда танцов артист – всичко това едновременно – и беше изтощително. Наложи се да разбера по трудния начин, че няма как да имам всичко, че трябва да се откажа от някои неща, защото няма как да съвместявам всички роли, които искам. Като жени на 70-е и 80-е, вярвахме, че можем да променим всичко, да пренапишем правилата. Някои неща се промениха, други обаче – не. Нелепото е, че сама си наложих начин на работа, който беше в директен конфликт с амбициите за личния ми живот. И трябваше да се откажа от нещо.

7. Би ли разказала как достигна до тази идея?

Бях сама в съблекалнята до танцовото студио. Разсъждавах по темата от вече четири години, още след втората си година в Помона Колидж, когато напуснах, за да постъпя в Барнард Колидж в Ню Йорк (“сърцето” на танцовия свят). Оглеждах тялото си в огледалото в съблекалнята и в този момент осъзнах потенциала си на танцьорка. Докато си обличах тренировъчното облекло, се почувствах все едно си слагам униформата и си казах: Да, искам да съм част от тази среда. Така взех това съдбовно решение.

8. Каква е твоята творческа амбиция?

Да продължавам да се усъвършенствам и никога да не си кажа, че времето ми е отминало.

9. Какво би попречило на тази амбиция?

Суетата, дребнавостта в човешката природа, в моята също.

 

Повече за живота и творчеството на Туайла Тарп можете да прочетете ТУК.