Колко от хората, които се занимават с танци, осъзнават, че правят нещо полезно и за мозъка си? Истината е, че танците оказват много благоприятен ефект върху мозъка и са част от терапията при хора, които страдат от болестта на Паркинсон – прогресиращо неврологично разстройство на движението.

Доскоро учените не обръщаха особено внимание на неврологичните ефекти от танцуването, но вече посвещават специални изследвания на сложната умствена координация, която изискват танците. В статия от 2008 г. в списание Scientific American невролог от Колумбийският университет твърди, че танцът като синхрон между музика и движение представлява „двойна игра на удоволствието“. Музиката стимулира мозъчните центрове за възнаграждение, докато танцът активира сензорните и двигателни мозъчни вериги.

Проучвания, използващи т.нар. PET изображения, т.е. сканиране на позитронно излъчване, са идентифицирали области на мозъка, активни при процеса на учене и танцуване. Тези области включват двигателната част на мозъчната кора, соматосензорните пътища, базалните ганглии и малкия мозък.

Двигателната (моторната) част на мозъчната кора участва в планирането, контрола и изпълнението на движенията. Соматосензорните пътища, разположени в средната част на мозъка, са отговорни за двигателния контрол и също така за координацията. Базалните ганглии работят в синхрон с други мозъчни области, за да координират плавно движенията, докато малкият мозък е отговорен за изпълнението на по-фини и сложни стъпки и действия.

Докато някои образни изследвания показват кои области на мозъка се активират по време на танцуване, други онагледяват как танците изменят структурата на мозъка. Част от основните ползи са подобряване на паметта и укрепване на невронните връзки. Проучване от 2003 г. в New England Journal of Medicine от изследователи от Медицинският колеж “Алберт Айнщайн” доказва, че танцът може значително да подобри здравето на мозъка.

Анализирани са ефектите от различни развлекателни дейности по отношение риска от деменция при възрастните хора. Изследователите са разгледали ефектите от 11 различни вида физическа активност, включително колоездене, голф, плуване и тенис, и установили, че само една от изследваните дейности – танците – наистина намалява риска от деменция.

Според изследователите танците включват както умствени усилия, така и социално взаимодействие, затова този тип стимулация помага за намаляване риска от деменция.
Установено е, че докосването и държането за ръка намаляват нивото на стресовия хормон кортизол, който пък е в основата на дегенеративните мозъчни заболявания.

В проучване, извършено през 2012 г., изследователи от Държавният университет в Северна Дакота установили, че конкретно латиноамериканските танци подобряват настроението и развиват когнитивните умения като визуално разпознаване и вземане на решения. Други проучвания показват, че танцът помага за намаляване на стреса, повишава нивата на т.нар. хормон на щастието серотонин и помага за създаването на нови невронни връзки, особено в мозъчни зони, отговорни за дългосрочната памет и пространствената ориентация.

В своята книга “Будният ум” (изд. Обсидиан) главният медицински консултант на Си Ен Ен Санджай Гупта отделя особено внимание на физическата активност и чудесно обобщава всички ползи от танцуването. Благодарение на танците развиваме:

– по-голяма издръжливост, гъвкавост, сила и енергия
– мускулен тонус и здрави кости
– по-силна циркулация на кръв и лимфа и по-добро снабдяване с кислород на клетките и тъканите
– спокоен и дълбок сън
– подобряване на самочувствието и усещането за благоденствие
– отделяне на ендорфини – веществата в мозъка, които по естествен път подобряват настроението и облекчават болката

– по-ниска кръвна захар и по-слаб риск от инсулинова резистентност и диабет
– идеално разпределение на теглото и поддържането му
– нисък риск от сърдечносъдови заболявания и високо кръвно налягане
– по-силна имунна система

Още ли се колебаете? Грабвайте танцовите обувки. Сцената е ваша!

Източник: https://hms.harvard.edu