Клод Беси за Силви Гилем: “Балерина като нея се ражда веднъж на столетие”

Силви Гилем е родена през 1965 г. в Париж. Под влияние на майка си, която е учителка по физкултура, Гилем започва да се занимава с гимнастика, като това възпитава у нея дисциплина, упоритост и трудолюбие. Педагожката Клод Беси забелязва изключителните ѝ качества и от 1977 г. до 1980 г. Силви учи в Парижкото балетно училище, където Беси е директор. Тя казва за нея “добро възпитано момиче от скромно и поетично семейство”.

През 1981 г. Силви постъпва в Парижката опера, когато е едва на 16 г. За кратко време преминава от кордебалет към солистична категория. След спечелването на златен медал на Варненския международен балетен конкурс през 1983 г., тя е назначена за първа солистка. Първата ѝ роля е кралицата на дриадите в балета “Дон Кихот” на Нуреев, който е художествен ръководител на балета.

Поколението на Силви Гилем е изключително талантливо – Мишел Льогрил, Елизабет Плател, Изабел Герен са част от имената, и затова е изключителна чест, че точно Силви, след изпълнението си в “Лебедово езеро” през 1987 г., става най-младата “етоал” (звезда). Самият Нуреев я избира за своя партньорка за 50-годишния си юбилей, където тя танцува Жизел.

Гилем напуска Парижката опера и става гост-артист в Кралския балет в Лондон. Прочутата балерина споделя, че в младостта си е искала да ръководи музикално списание. Неслучайно през 1995 г. тя създава образователна програма “Evidentia” за телевизията, която има голям успех. Гилем въплъщава естетическия идеал на Баланчин – малка глава, шия на газела и дълги крака а ла Сид Чарис. Със синьо-зелените си очи в комбинация с пепеляворуси коси, тя излъчва елегантност, изящество, в съчетание с изумителна техника, съвършена както в класическия, така и в съвременния танц. Репертоарът ѝ включва “Жизел”, “Ромео и Жулиета”, “Лебедово езеро”, “Дон Кихот”, “Раймонда”, “Пепеляшка” и др.

Силви Гилем в ролята на Реймонда в балета “Реймонда”.

Силви се възхищава на хореографите Форсайт, Робинс, Бежар, Маги Марен, Пина Бауш. Танцува превъзходно “Болеро” на Бежар, “Кармен” на М. Ек, “По средата леко издигнато” на Форсайт, хореографиите на Акрам Хан. В съвременния репертоар съчетава хармоничната дисциплина на класическия танц със законите на модерните движения. На критиците, които твърдят, че не е “модерна” балерина, Гилем отговаря: “Съвременният танц не е кош, от който вадиш каквото ти падне, само защото е на мода.”

За своите постижения тя получава много престижни награди, сред които “Златен лъв” на биеналето във Венеция, Наградата “Оливие”, Гран при “Ана Павлова”, награда на Японската асоциация на изкуствата, наградата за най-добра балерина “Нижински ” и др.

Силви Гилем и Мануел Легрис в “Гран па класик”.

Силви е взискателна към себе си и другите, работи с изключителен професионализъм. За нея казват, че тя сякаш знае всичко, без да си е давала някога труда да го научи и че постига всичко без нито следа от усилие. Самата тя споделя, че при нея всичко се получава “инстинктивно и от сърце”. Самостоятелна, независима, с неспокоен дух, едновременно чувствена и властна, Гилем си спечелва определението “Мадмоазел Но”. На намека, че има тежък характер Клод Беси отговаря: “тя е достатъчно интелигентна, за да преосмисли поведението си.”

Силви споделя: “Най-добре бих могла да се докажа със съвършеното си майсторство”. Затова колегите ѝ казват за нея “тя просто е гениална”, а Мая Плисецкая твърди, че не е виждала толкова голяма звезда, с такъв полет, лекота и изящество.

“Искам кариерата ми да завърши красиво”, казва Гилем и през 2015 г. тръгва на прощално турне, озаглавено “Живот в процес”. Танцува “Болеро” на Бежар. Спектакълът започва вечерта на 31.12 2015 г. и приключва точно в полунощ на 01.01 2016 г.

С присъщото си чувство за хумор и самокритичност тя казва: “Имам приятел агент, на когото дадох разрешение за стрелба в случай че продължа да танцувам повече, отколкото трябва. Искам да го спася от тази задача”.

Административният директор Жан-Люк Шоплен твърди, че “със съвършената сплав между пластичност, изключителна музикалност и впечатляваща техника, тя е олицетворение на балерината на 21 век”.

Силви Гилем в балета “Болеро”. Музика: Морис Равел, хореография: Морис Бежар.