“Руската душа” в балетите на Борис Ейфман

Руският хореограф Борис Ейфман е роден в Сибир в семейството на инженер и лекарка. Завършва Кишиневското балетно училище, а по-късно и хореографския отдел в Петербургската консерватория “Н. Римски-Корсаков”. За себе си казва: “Бях дете, което започна да танцува, преди да проходи.”

От 1971 до 1977 г. е балетмайстор в Ленинградското балетно училище – сега “Академия Ваганова”, и поставя хореографии за Ленинградския театър за опера и балет – сега “Марински театър”.

Още като ученик си води дневник “Моите първи спектакли”, където на първа страница пише, че започва тези бележки, за да може в бъдеще специалистите да разберат източниците на неговото творчество. През 1977 г. създава свой театър “Нов балет”, по-късно наречен “Санкт Петербургски държавен академичен театър на Борис Ейфман”- първият авторски театър в Русия.

Театърът е творческа лаборатория за създаване на съвременни постановки с жанрово разнообразие – от спектакли по класически произведения от руската литература до детски спектакли и рок-балети. Наричат произведенията му “балет на бъдещето”, а него – “хореограф-философ”, “хореограф-психоаналитик”, “театрален вълшебник”.

Спектаклите на Ейфман имат голям успех, публиката и критиците ги приемат с възторг. Дълго време хореографът отказва присъдените му държавни награди. След “перестройката” той приема национални и международни награди, сред които “Орден за заслуги пред Отечеството”, почетни ордени от Полша, Франция, Армения, Молдова, премии “Златна маска”, “Бенуа” и др.

Ейфман обича и създава експресивни, иновативни продукции, интересуват го проблемите на съвремието, темите добро и зло, любов и власт, свобода и насилие.

Изкуството на Балет Ейфман.

“Езикът на тялото е древен, мъдър, уникален инструмент за себеизразяване, познания и общуване…Създаването на нов балетен спектакъл е целта на моя творчески съзнателен живот” – споделя хореографът.

В постановките си използва произведенията на Шекспир, Брехт, Достоевски, Куприн. Често в един спектакъл включва различни композитори – Чайковски, Бизе, Шнитке, Рахманинов, Вагнер, Мусоргски. Такива са спектаклите му “Идиот” по Симфония номер 6 на Чайковски – 1980 г., “Майсторът и Маргарита” по музика на А. Петров – 1987 г., “Братя Карамазови” музика С. Рахманинов, Р. Вагнер, М. Мусоргски – 1995 г., “Ана Каренина” – Чайковски 2005 г., “Чайка” музика Рахманинов, Скрябин – 2007 г., “Евгени Онегин” музика Чайковски и рок композитора А. Ситковецки и др.

За тези спектакли Ейфман използва свой индивидуален подход и авторска интерпретация. Така например в “Евгени Онегин” той пренася второ действие в съвременна Русия.

“Този експеримент беше необходим за мен, за да си отговоря на вълнуващия ме въпрос “Каква е руската душа днес”, споделя авторът.

В “Майсторът и Маргарита” Ейфман акцентира на разрушителната сила на тоталитаризма върху личността. Спектаклите му имат синтетичен характер, съчетават се литература, костюм, осветление и танц. Използва нови форми и методи на танцовото действие, поставя балетни програми с комбиниране на руската класика с авангардни пластични техники. Известно е, че репетициите му са дълги и тежки, с детайлно изработване и на най-дребния щрих и кратковременно движение.

Хореографът обича контрастите и проявява творческа изобретателност, използвайки класика, съвременен балет, джазови ритми, хип-хоп, бални танци. Винаги готов за експерименти, той създава балетни спектакли за “тайната на творчеството и магията на гениите”.

Балетът “Червената Жизел” по музика на Чайковски, Бизе и Шнитке – 1997 г., е посветен на живота и съдбата на руската балерина Олга Спесивцева. “Реквием” по музика на Моцарт и Шостакович от 1991 г. представлява философски размисли за музиката на Моцарт. “Роден” разказва за трагичната участ на “гения” по музика на Равел, Сен Санс и Масне – 2011 г.
“Чайковски”- 1993 г., най-сложният и противоречив според критиците негов балет, е разказ за постоянната борба на композитора със себе си.

“Зрителят – казва Ейфман, очаква да изживее катарзис чрез балетния спектакъл.”

Той е убеден, че безумието на някои от героите му не е свързано с болести, а със способността им да преминават в други светове.

През 2010 г. хореографът създава “Академия Борис Ейфман”, която е логично продължение на творческата му биография. Целта на танцовото училище е да реализира концепцията и идеите на хореографа за модерен балет, за съвременно специализирано обучение, за физическа и духовна подготовка на учениците. Обучението е напълно безплатно, включително и стажът в балетните школи в цяла Русия. Главно условие за успех е не само наличието на талант, но и постоянството и упоритата работа. Набирането на деца започва от 7 годишна възраст. След 11 годишна възраст в хореографското образование се включва и програма конкретно по специалността “Балетно изкуство”.

Педагогическият екип се състои от 50 учители. Изучават се класически, съвременен танц, пластика, акробатика, гимнастика, ритмика, актьорско майсторство, музика, рисуване. Освен това и общообразователни предмети – руски, английски език, математика, история, анатомия и т.н.

Откъс от балета “Братя Карамазови”, постановка на Балет Ейфман.

През 2013 г. Академията получава специално построена за нея сграда, наречена “танцов дворец”. Простира се на 11 хил.кв.м. в традиционен стил – тухли с мазилка. Разполага с 14 зали за балетни класове. Вътрешното пространство впечатлява със светлини на различни нива, със сложна система от преходи, стълби, конзоли, начупени линии, стъклени прегради. Подът е от специален, еластичен, нехлъзгащ се линолеум. Има тренировъчен комплекс за танцови дисциплини, помещения за общообразователни класове, басейн, фитнес зала, медицински център.

“Балетът за мен не е само професия. Той е способ за съществуването ми, моето земно предназначение… Аз бих се задъхал от своите емоции, ако нямах възможност да ги пресътворя в изкуството си”, споделя прочутият хореограф.

Откъс от балета “Роден” по музика на Камий Сен-Санс и хореография на Борис Ейфман.