Пина Бауш: “Танцувайте, танцувайте, иначе сме изгубени”

Филипине (Пина) Бауш е родена в немския град Солингер през 1940 г. Учи в танцова академия “Фолкванг” в Есен при Курт Йос, където е солистка, а през 1969 г. става ръководител на трупата. Занимава се с танци и при Хосе Лимон, Антъни Тюдор, Луис Хорст, танцува в трупите на “Ню Американ балет” и “Метрополитен опера”. През 1973 г. става директор на танцовия театър във Вупертал, който ръководи до смъртта си през 2009 г. Пина разбира, че е болна от рак няколко дни преди смъртта си. В последната година от живота си създава нов спектакъл под впечатления от турнетата на трупата ѝ в Чили.

Наричат я “гранддамата на съвременния танц” и “Пикасо на танца”. Отначало критиката не я признава, публиката напуска представленията ѝ, определяни като “нетанцувални” и “странни”. Признанието идва след турнетата на трупата в Европа. Дебютът на Пина Бауш като хореограф е през 1968 г. с “Фрагмент” по четвърти струнен квартет на Бела Барток, а първата ѝ работа в танцовия театър Вупертал е пълнометражният спектакъл “Фриц” по музика на Густав Малер и Волфганг Хубилмит през 1974 г.

Първите ѝ постановки са камерни като форма по музика, създадена от един или няколко композитори. В спектаклите си Пина Бауш съчетава театралното с танцово начало, европейската модерност и американската постмодерност. Тя основава “танц-театър” – направление, в което работи учителят ѝ Курт Йос. Прочутата хореографка използва странни колажи, танцьорите ѝ се промъкват между столове, ядат, говорят, крещят и се шегуват на сцената. Използва звукови ефекти от всекидневието, на сцената се излива вода, даже се появяват и животни. Спектаклите ѝ са безсюжетни, фрагментарни, използва, освен танцови движения, и движения от всекидневието. На репетициите съветвала танцьорите си да се движат, като едновременно си спомнят свои минали преживявания.

“Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи”.

Пина споделя, че работата ѝ е свързана с конкретни танцьори. Заменяйки ги с други, спектаклите ѝ ставали различни.

“Какво правя? Гледам. Винаги съм оглеждала хората. Наблюдавала съм човешките отношения или съм се опитвала да ги наблюдавам и да говоря за тях. За мен няма нещо по-важно от това”.

Пина Бауш създава над 50 спектакъла. Емблематична нейна хореография е “Кафе Мюлер”, където използва характерните за стила ѝ колажи, повторения и принципи на иновации и креативност.

“Винаги съм смятала, че само чрез танца мога да изразя себе си… Предпочитам да танцувам, а не да съчинявам”.

Темите на хореографиите ѝ са разнообразни, но във всички тях тя се интересува от човека, от неговите “страсти и неволи”. В различни текстове, статии и мнения се подчертава, че нейният стил е най-имитираният в съвременния танц и същевременно е най-невъзможният за имитация.

Сравняват Пина с Вирджиния Улф. Слаба, средна на ръст, винаги в черно, с панталони и огромни мъжки ботуши, с прави тъмни, гладко сресани коси, прибрани в прецизна опашка. Пина страни от публичност, избягва журналистите, дълго се взира в събеседника си, подбира внимателно думите си. В свое интервю 8 години преди смъртта си споделя, че до 61-год. възраст се чувствала дете.

“Лесно ме разсмиваха, аз съм като дете, изпълнено със страх, любов и нежност. А също и невероятно се боя от жестокостта”.

Може с часове да обикаля из музеите, не следи новините, бои се от самолети, пуши много, не използва козметика. Но както е известно, нежните и фини хора често притежават сила, ум и талант.

Модният дизайнер Йоджи Ямамото, с когото дружи цял живот и е негова муза, създава за 25-годишния юбилей на трупата ѝ костюм за нея – дълга черна рокля-туника с триъгълно деколте, скроена така, че да не сковава, а да подчертава движенията ѝ.

“С неизменната цигара в ръка и неописуемата си усмивка Пина Бауш установи повратна точка в съвременния танц за последната четвърт на миналия век”. Това са думи на белгийския танцьор и хореограф Сиди Ларби Черкауи.

Пина се снима в два легендарни филма. В “И корабът пътува” на Фелини, където изпълнява ролята на сляпа принцеса, която играе шах, и във филма на Педро Алмодовар “Говори с нея”, където играе себе си. Германският режисьор Вим Вендерс, първоначално незаинтересуван от съвременния танц, след запознаването си с Пина решава да създаде филм за нея. Използва 4 нейни постановки – “Пролетно тайнство”, “Кафе Мюлер”, където Пина играе една от ролите, “Пълнолуние” и “Контактхоф”, където танцуват три поколения изпълнители. Филмът е първият пълнометражен документален филм, посветен на танца, заснет в 3D формат. На фестивала в Кан през 2007 г. Вендерс присъства на прожекция на концертен филм “U2 in 3D”. Той за първи път гледа триизмерно кино и разбира, че само със средствата на триизмерното кино може да предаде спектакъл в спектакъла и да разкаже правдиво за танца. По време на снимките Пина умира и Вендерс не иска да продължи филма без нея. Благодарение на танцьорите от трупата ѝ той завършва филма, който бележи голям успех.

През 2020 г. светът отбеляза 80 г. от рождението на Пина Бауш. Въпреки пандемията се проведоха две събития. В деня на балета танцьорите от театър в Любляна организираха шествие в парка на Любляна, изпълнявайки фрагмент от пиесата “Карамфили”, а на плажа в Сингапур заснеха генерална репетиция на “Пролетно тайнство”, изпълнявана от 38 африкански танцьори от 27 африкански страни.

“Когато за първи път видях как тя танцува, ме завладя неописуема емоция от атмосферата, която тя умееше да създава със своите движения”, споделя Доменик Мерси – танцьор и солист в трупата ѝ.

Откъс от балета “Пролетно тайноство” по хореография на Пина Бауш.