Мърс Кънингам: “Трябва да обичате танца, да се привържете към него. Той не ви връща нищо… освен онзи крехък миг, в който се чувствате живи.”

Известният американски танцьор и хореограф Мърс Кънингам е роден във Вашингтон през 1919 г. Посещава уроци при танцьора и хореограф Лестър Хортън и учи в авторитетни учебни заведения в САЩ. От 1939 до 1945 г. е член на трупата на Марта Греъм, като често ѝ партнира. Първите си хореографии прави в началото на 40-е години на миналия век. През 1953 г. създава своя трупа, която ръководи до смъртта си през 2009 г. Трупата пътува в малък автобус и обикаля из цяла Европа и Азия. Кънингам си сътрудничи с композитора Джон Кейдж, с когото създава голяма част от произведенията си, които са повече от 200. Сред най-известните са: “Сезони” 1947 г., “Антични срещи” и “Колаж” 1958 г., “Леон” 1961 г., “Ден или два” за Парижката опера и “Изменящи се стъпки” 1973 г., “Квартет” 1982 г., “Океан” 1994 г. “Рондо” 1997 г., “Прегледи на сцената” 2004 г., и последната му “Близо деветдесет” 2009 г.

Кънингам е удостоен с много награди, сред които: почетен доктор на университета в Илинойс 1972 г., почетен член на Американската академия по изкуства и литература, орден на почетния легион на Франция 1989 г., награда Айседора Дънкан 1999 г., а през 2000 г. е обявен за “жива легенда” от Библиотеката на конгреса Вашингтон.

Световно признатият хореограф е последовател на Марта Греъм. Той създава “техника Кънингам” и е основоположник на постмодерния танц. Според неговата философия всеки може да танцува, а формата се определя от моментните хрумвания.

“Силата на образа, създаден на сцената, трябва да дава възможност за безброй интерпретации и тълкувания”.

“Трябва да обичате танца, да се привържете към него. Той не ви връща нищо – нито ръкописи, които да съхранявате, нито картини, които да излагате на стените или в музеи, нито стихотворения, които да отпечатвате и продавате. Нищо, освен онзи крехък миг, в който се чувствате живи. Танцът не е за неуравновесени души.”

Наричат го “експериментиращ, чувствителен, но мислещ хореограф,” а стилът му – “гъвкав, елегантен, изчистен, свободен и хармоничен”.
Той отхвърля психологизма, естетиката му е близка до театъра на абсурда. За него видовите изкуства съществуват, без да се подчиняват на танца. Въвежда нова теория за сценичното пространство и премахва единствения център, характерен за класическия танц.

Според Кънингам всяка точка на сцената може да бъде неин център, дори да се намира извън нея. Така пространството се оживява и одухотворява. Изпълнителят по време на танца заема различни положения и център. По този начин композициите му получават отвореност и асиметрия, което напомня за импровизация. Но импровизацията всъщност е добре организирана и се подчинява на определени принципи и закони.

Кънингам разработва собствен стил, известен като “хореография на случайността”, защото извежда на преден план случайното и непредсказуемото.

Според него движенията не трябва задължително да са последователни, а да се построяват като “хвърляне на монета”. Любопитно е, че при Кънингам всеки танцьор работи отделно, без да знае какво правят другите, като всички се събират за първи път пред публика. Често разбират какви движения ще изпълняват преди премиерата или чуват музиката направо на сцената. Характерно за хореографа е, че изследва движението в неговото взаимодействие с времето, като музиката и танцът трябва да са независими един от друг.

Откъс от спектакъла “Beach Birds for Camera” по хореография на Мърс Кънингам.

В една хореография музиката и танцът могат да съществуват заедно, но да се игнорират взаимно. Танцът трябва “да е самодостатъчен”.

Танцьорите на Мърс Кънингам често танцуват само по трика, в работни или ежедневни дрехи и без сценични декори. Хореографията се изгражда като мозайка, използват се различни комбинации – от сола до групови изпълнения. Характерни за Кънингам са движенията с необърнати крака, с ръце, отворени встрани с опънати лакти, и пръсти и китки с длани напред, опъване на единия крак напред в свободно положение с опънато или свито коляно и едновременно прегъване на тялото напред с ръце над главата, скокове, при които положението на танцьора не зависи от това къде е публиката.

Кънингам си сътрудничи с артисти, архитекти, композитори и дизайнери и използва специални анимационни компютърни програми, за да изследва нови хореографски възможности.
Самият хореограф танцува до напреднала възраст и експериментира и върху себе си, и върху танцьорите. По негово желание след смъртта му през 2009 г. балетната компания тръгва на двегодишно турне в знак на почит към основателя си и през 2012 г. официално се закрива.

През 2019 г. режисьорката Ала Ковган създава документален филм за него “Кънингам”.

Откъс от спектакъла “Locale” по хореография на Мъск Кънингам.