Едни от най-оригиналните и колоритни фолклорни танци в Латинска Америка, свързани с песента, са мексиканските народни танци. Те се изпълнявали на религиозни празници и са свързани с древната култура на ацтеките и маите.

Танците биват бавни и бързи, като тези части се редуват и се сменя музикалният размер 2/4 и 3/4 без паузи между тях. Влияние върху мексиканските народни танци оказват испанските, италианските и френските танцови култури. Най-характерното за този вид танци е свободното специфично движение на тазобедрената част, което трябва да се изпълнява с финес и мярка.

Танците са масови, с женски и мъжки сола. Подобно на испанските танци, и тук се срещат дробни причуквания на цяло стъпало, пръсти, пети. Освен дробните причуквания друго характерно са разнообразните вълнообразни движения на жената с полата, разперена като ветрило и със силно наклонен корпус встрани.

Женският костюм е с широка, с много волани и панделки, пола и пищна блуза. При мъжете съществен атрибут е шапката – сомбреро, изработена от палмови влакна, с голяма периферия, за да предпазва мъжете от слънцето. А за вечерните тържества, тя била от плат и в черен цвят – символ на богатство и власт. Често мъжът свалял шапката, хвърлял я на земята и танцувал около нея.

В Мексико има много трупи за съвременен и фолклорен танц. Със заразителната си музика и зрелищна хореография танцът привличал зрителите и те често участвали в изпълнението.