Наричат италианската балерина от 19 в. Мария Талиони “фея, богиня, нимфа, царица, небесна, божествена, вълшебница”. Родената в Стокхолм през 1804 г. Талиони дебютира на сцената през 1822 г. във Виена, следват успешни гастроли в Италия, Германия, Франция, публиката в Русия я обожава. Смята се, че тя е първата балерина, започнала да танцува на палци.

Интелигентна, сериозна и безупречно възпитана италианската балерина била желан събеседник сред интелектуалните кръгове и обект на възхищение на монарси, велможи, композитори и художници.
Големият руски писател Николай Гогол изрича крилатата фраза “Талиони – въздух”, а през 1839 г. друг прочут поет и писател Михаил Лермонтов пише знаменит мадригал в нейна чест.

Балетът е потомствен за Мария Талиони – дядо ѝ и брат ѝ поставяли спектакли и ръководели трупи. Баща ѝ Филипо Талиони е знаменит танцьор, педагог и балетмайстор, а майка ѝ също произлиза от артистичните среди.

 

Животът на Мария е изпълнен с невероятни усилия и дисциплина.
Любопитен е фактът, че италианската балерина била над 30-годишна, когато по бащина команда напускала стаята и отивала да почива в строго определено време. Под негово ръководство Мария се занимавала с балет по 8 часа на ден, дори припадала от умора. Тогава той я заливал със студена вода и тя продължавала репетиции.

Талиони е първата балетна звезда, чийто статут на модна икона я съпровожда през целия ѝ живот. След излизането ѝ на сцената в балета “Силфида” търговската къща на Морис Бове налага тенденция с прическа, кръстена на нея. След премиерата на балета “Дъщерята на Дунава” (“La Fille du Danube”) пък на мода е плат в цвета на “дунавска вълна̀”. На витрините на сладкарниците се появяват торти със захарна фигурка на танцьорката.

Желанието на публиката да я наблюдава е огромно. Писателят и мисионер, почетен архиепископ Иакиф Бичурин, пренебрегва забраната на сана си и я гледа инкогнито от закрита ложа. Царят нарежда в неговата ложа да има статуетка на Мария Талиони, а веднъж дори нарушава дворцовия етикет и я гледа от кресло на първи ред на партера.

Освен изключителния си талант на сцената, Талиони се славела и с благородния си нрав. Когато руски възпитанички на театралното училище се надсмивали над бледото ѝ уморено лице и я обиждали, Талиони, владееща няколко европейски езика, но неразбираща руски, отговаряла “Благодаря, деца мои”. Тази история споделя в спомените си мемоаристката Авдотя Панаева.

Италианската артистка обичала да се облича в бяло като Силфида и да носи строга прическа и украшения. Не се славела с класическа красота, но заради възвишената си природа била идеал за женска романтична външност. Няма друга артистка, изобразявана от живописци, графици, скулптори толкова много, колкото Талиони.

 

Талиони споделя: “Русия завинаги ще остане в моето сърце и ако се прощавам с нея, то не е завинаги”.
Италианската балерина танцува пет сезона на руска сцена. На прощаване 18 пъти я викат на бис. Предполага се, че заради Мария е въведен поетичният обичай да се подаряват цветя на балетните артисти.

За съжаление Талиони има нелека съдба в личен план. Бракът ѝ с граф Жилбер де Вуазен не ѝ носи щастие, а я разорява. Италианката съумява да посрещне смело несгодите и самотата, като преподава уроци на заможни семейства в Лондон, а в Париж се грижи за ученичките си. Умира в бедност в Марсилия на 80 г., но Русия и светът не я забравят.

Преподавателката по класически танц в Московския културен институт Маргарита Смирнова възстановява по документи урок, който баща ѝ ѝ е преподавал.

И до днес името на Талиони се свързва с упоритост, красота и изящество на сцената.