Балетни пачки от различни постановки. Фотограф: Tony Hisgett.
Костюмът в балетния спектакъл изразява стила и епохата и отговаря на историческите, социални, национални и индивидуални характеристики на произведението. Той е символ на определени събития и представлява съвкупност от облекло, прическа, обувки, грим и украшения. Сценичният костюм трябва да бъде лек, удобен и да подчертава качествата на танцьора.
В миналото дълго време женските роли се изпълняват от мъже и този факт определя костюма – дълги рокли, тежки перуки с напудрени коси, обувки на висок ток, а понякога и маски. Костюмът бил тежък и артистите едва ходели, да не говорим за танцуване. Постепенно костюмът еволюира и се премахват кринолините за жени и панталоните с буфани при мъжете, обувките на ток се сменят със сандали с равни подметки и връзки около глезена, появяват се палците.
Балетни костюми от 18 век. Източник: damesalamode.com.
Френската балерина Мари-Ан Камарго през 1730 г. първа скъсява полата до глезена и с това предизвиква смесени реакции. Прочутата италианска балерина Мария Талиони през 1832 г. облича пачка за първи път и се качва на палци. Първоначално танцьорките с некрасиви и неподходящи за балет крака протестирали, но постепенно балерините харесали този “въздушен облак” (пачка).
В ляво: Мари-Ан Камарго. В дясно: Мария Талиони.
Съвременната пачка се утвърждава в средата на 20 век, наричат я “tutu”, като размерът на окръжността зависи от фигурата и физическите качества на балерината. Този костюм дава възможност за по-технично изпълнение. Друг вид пачка е т.нар. “шопенка” – дълга пола, която създава впечатление за полет и съсредоточава вниманието върху стъпалата.
Примабалерината на Болшой театър Светлана Захарова. В ляво с класическа пачка в ролята на Одета в балета “Лебедово езеро”. В дясно с шопенка в ролята на Жизел в балета “Жизел”. Източник: Pinterest.
Ако в “Лебедово езеро” централният дамски костюм е пачката, в “Жизел ” това е шопенка, а в “Ромео и Жулиета” – хитон – туника, еднопластова, свободна рокля.В съвременните постановки, като при Баланчин например, костюмът е само трико по тялото.
В ляво: Евгения Образцова в балетна туника в ролята на Жулиета в балета “Ромео и Жулиета”, фотограф: Rosalie O’Connor. В дясно: Карла Кьорбес в балетен костюм тип трико в ролята на Терпсихора в балета “Аполон”, постановка на Джордж Баланчин, фотограф: Lindsay Thomas.
Любопитни факти:
През 1911 г. Вацлав Нижински излиза на сцената в обтегнато по тялото трико, без задължителните панталони, и затова е уволнен.
Рудолф Нуреев в първо действие на “Дон Кихот” танцува с традиционния костюм – трико, и отгоре къси панталони с буфани. За трето действие излиза само в трико по тялото върху балетен бандаж, без панталонките, и зрителите помислили, че е забравил да ги облече.
Министърката на културата Е. Фурцева след балета “Кармен” изразява възмущение и казва на Мая Плисецкая: “Мая, прикрийте бедрата си, това е Болшой театър”.