Източник: Pinterest @Paul Schellenberg
Те са сред най-известните имена в историята на танца, с голям принос за развитието и утвърждаването му като едно от най-разноликите и обичани изкуства по света. Освен любовта към танца, това, което ги обединява, е, че невинаги животът е бил благосклонен към тях. Често е трябвало да се изправят пред трудности, които днес ни се струват невъзможни за преодоляване. Не всеки от тях е изначално погален с обещание за звездна кариера. Всички те обаче са пример за думите на великата Алисия Алонсо: “Бог дава талант. Работата трансформира таланта в гениалност”.
Алисия Алонсо
Алисия Алонсо (1920-2019) е кубинска примабалерина и хореограф, която е на сцената в продължение на 65 години. Изумителното при нея е, че танцува почти без да вижда. Когато е на 19 години получава очно заболяване и въпреки че се подлага на 3 операции, ослепява и с двете очи. Докато е на легло, танцува в мислите и въображението си и успява да опровергае песимистичните лекарски прогнози, че няма да може да продължи с балета. В свои интервюта Алонсо споделя колко тежки моменти е изживяла заради проблемите със зрението си и колко се е страхувала преди всяко излизане на сцената. Когато обаче излизала пред публика, сякаш се преобразявала и магията на изкуството, както и различни по цвят лампи, разположени на сцената, ѝ помагали да преодолее този страх. Алисия Алонсо е знаково име не само като изпълнител, но и като основател на Националния балет на Куба заедно с Алберто Алонсо и съпруга си Фернандо Алонсо. Последното ѝ изпълнение е по нейна хореография “Пеперуда”, когато е на 75 години. Въпреки че е сляпа и в инвалиден стол, продължава да преподава и създава хореографии, които показва с ръце. За себе си казва: “Аз танцувам с ръце, или по-точно със сърце”. Умира през 2019 г. на 98 г.
Фред Астер
Фредерик Аустерлиц, по-известен като Фред Астер (1899-1987), е австрийски емигрант в САЩ и един от най-култовите актьори в музикалния и танцов жанр в американското кино. Началото за Фред Астер обаче никак не е звездно и изпълнено с обещания за бляскава кариера. След пробни снимки за киното, режисьорът на Метро Голдуин Майер отбелязва за него в бележките си “слаб актьор, леко плешив, може малко да танцува”. Въпреки този фалстарт днес Астер е един от петимата мъже звезди от класическата епоха на Холивуд, а с Джинджър Роджърс са най-прочутата танцова двойка през 30-те години на американското кино.
Екатерина Максимова
Екатерина Максимова (1939-2009) е руска примабалерина, една от най-големите звезди на Болшой балет. Неин приятел фотограф Анри Лартинг я нарича “мадам нет”, защото е известна с постоянните си първоначални откази, когато ѝ предлагат проект или роля. Пътят на Максимова е труден, защото освен липсата на увереност имала и физическа особеност – голяма разлика в дължината на палеца и показалеца на краката, което затруднявало танцуването на палци. През 1975 г. по време на репетиция на “Иван Грозни” получава контузия в кръста и има сериозни съмнения дали ще може да продължи да танцува. Година по-късно обаче тя се завръща триумфално и прави страхотно превъплъщение в “Жизел”.
Може би най-голямата драма в живота ѝ е, че заедно със спътника си и партньор на сцената Владимир Василев не могат да имат дете. Затова тя става кръстница на японската си ученичка Юкари Сайто, за която се грижи като за дъщеря. Последната си роля изтанцува на 60 г. – миниатюра по музика на Шуберт.
Айседора Дънкан
Дора Анжела Дънкан с псевдоним „Айседора“ (1877-1927) г. е американка от ирландски произход, смятана за основоположник на модерния танц. Като дете посещава за кратко школа по класически балет, но бързо се отказва, защото мечтае за друг вид танц. По-късно основава свои школи в Русия и САЩ. Има две деца от различни мъже, които през 1913 г. загиват трагично при автомобилна катастрофа в Париж.
Трагедията със смъртта на децата ѝ я отчайва и сломява духа ѝ. Айседора вярва, че след тази трагедия любовта, романтиката и животът за нея са свършили. И тогава среща руския поет Сергей Есенин, когото нарича „ангел и дявол“.
През 1922 г. се омъжва за него.
Любовта им трае 3 години, изпълнени с романтика, бурни сцени и непредвидими реакции. Тя е 18 години по-възрастна от него, ревнува го и се страхува да не го загуби.
През 1925 г. той умира (предполага се, че се е самоубил), а 2 години по-късно при нелепи обстоятелства загива и тя. Возейки се в открит автомобил, шалът ѝ се оплита в колелото и тя се задушава.
Въпреки трагичната си съдба Айседора оставя ярка следа в историята на танцовото изкуство.
Авантюристка и бунтарка, тя създава изкуство, сриващо каноните на класическия танц. Айседора не признава танца на палци, балетните пачки и трика. Противник е на установените класически па, според нея те ограничават изразяването на чувства и преживявания.
Марта Бекет
В края на 60-те нюйоркската балерина, художничка и актриса Марта Бекет (1924-2017) пътува из Америка по време на турне, когато случайно се натъква на изоставена театрална зала в калифорнийското градче Death Valley Junction. Въпреки окаяното състояние на сградата и убийствената горещина насред пустинята Мохаве, Марта Бекет и съпругът ѝ решават да се преместят там и впоследствие построяват операта „Амаргоса“, където Марта изпълнява балетите и пантомимите си през следващите 40 години.
Тя и съпругът ѝ изпитали мигновено вдъхновение при вида на полупорутената сграда и открили, че могат да я наемат за 45 долара на месец. Започнали да я ремонтират, като първоначално оправили покрива и използвали консерви за кафе като прожектори за сцената. Госпожа Бекет шиела завесите и костюмите и рисувала декорите.
Първото ѝ представление било в началото на следващата година, но посещенията за нейните участия в началото били твърде скромни: понякога гледала от сцената към публика, в която нямало нито един зрител.
Това обаче не я отчаяло, а я довело до идея да изрисува стените на цялата театрална зала с публика, та дори когато нямало никого, да има за кого да танцува.
В документален филм, посветен на живота ѝ, Марта признава: „Хората ми казваха, че си губя времето да рисувам по стените на сграда, която никога няма да притежавам и която може да бъде съборена по всяко време. Но никой не може да ми отнеме часовете на радост, която изпитвах, докато рисувах”.
За последно Марта Бекет излиза на своята сцена, когато е на 87 години, а в публиката я аплодират истински любители на изкуството ѝ.