Италиански танци – тарантела

Богатият и разнообразен народен танц е предпоставка за развитие на европейския балет, който се е зародил в Италия, в епохата на Възраждането. Италианският народен танц играе важна роля при формирането на балета като самостоятелен вид изкуство. Най-популярният италиански танц е тарантела.

Танцът води своето начало от Южна Италия и получава особено разпространение в Неапол в края на 18. век и началото на 19 век.

Названието “тарантела” е свързано с името на отровния паяк “тарантула”. Танцът е весел, жизнерадостен и се танцува в бързо темпо в музикален размер 6/8 и 3/8.

Характерът на танца е свързан с легендата, че за да не бъдат ухапани от отровния паяк, хората трябвало да подскачат и изобразяват движенията му, а ако паякът ги ухапел, танцували, за да се освободят от отровата.

В танца преобладават скокове и бързи движения, като се използва съпровод на тамбурин, дайре, кастанети, а понякога и песен. Интересно е, че за разлика от други народни танци, при тарантелата няма съществена разлика между женски и мъжки танц. Изпълняват се едни и същи движения на краката, като партньорите са хванати под ръка или за талията. В танца се срещат много въртения, които се изпълняват по правилата на класическия танц.

Костюмът при жените е широка пола с вертикални цветни ленти в края, а под нея има бяла набрана пола – фуста, което придава ефирност и красота. При мъжете бялата риза с тъмен кафтан, тип фрак, се комбинира с три четвърти панталони и дълги чорапи. Много композитори са писали тарантела – Обер, Вебер, Росини, Чайковски, Прокофиев и др.