Стефан Николов: „Фламенко е житейска философия, мироглед, светоусет… По-лесно ми е да говоря за фламенко в мълчание, да се концентрирам върху паузата между два удара на сърцето ми или в тишината между вдишването и издишването.“
1. Разкажете как започнахте да се занимавате с танци и по-конкретно с фламенко.
След като гледах солото на Майкъл Флетли в неговия “Lord Of The Dance”, у мен се породи желанието да танцувам. Исках и аз да мога „така“. Започнах да търся възможности за ирландски танци в родния ми град Варна, но такива не съществуваха. Единственото, което успях да намеря тогава, бяха спортните танци, но се оказа, че те далеч не бяха онова усещане, което търсех. Така станах самоук „танцьор“ – по цял ден скачах и имитирах различни стъпки. По-късно имах възможност да посещавам семинари на трупата на Флетли и да изтанцувам всички мечтани от мен танци.
Когато бях на 18г., срещнах Бенджамин Феликсдал – гениален танцьор, хореограф, педагог, писател, пионер в областта на модерния танц и дългогодишен член на журито на Международен Балетен Конкурс Варна. Срещата ни в залата и моето изпълнение на ирландско соло пред големия майстор доведоха до едно приятелство, което продължава и до днес. Феликсдал е моят учител и на него дължа всичко, което съм днес като танцьор, както и „вечният упрек“ или нека кажем „стремеж към съвършенство“. Малко по-късно се дипломирах и в ръководеното от него “European School for Modern Jazz Dance”.
Бенджамин ме посъветва да замина за Испания и да изучавам фламенко стила, защото смяташе, че имам талант в стъпалата. Неговата препоръка беше да уча фламенко за 6 седмици, но тъй като аз съм „лош ученик“, превърнах този период в година и половина. След поредица от интересни съвпадения и случайности се озовах в най-старото училище по фламенко – „Амор Де Диос“. Без дори да се надявам, се оказах в класовете на Мигел Каняс (солист от трупата на Сара Барас), Мерче Есмералда (звезда от филмите на Карлос Саура), Кармела Греко, Алфредо Ровира и Франсиска Рейна. Нови звезди изгряха на танцовия ми небосклон, който беше в нова окраска – тази на фламенко!
2. За фламенко е писано много, създадени са филми, концертни изпълнения и цели спектакли. Какво е за Вас този стил и какво Ви привлича в него? С какво се откроява от другите жанрове?
Фламенко е житейска философия, мироглед, светоусет – използвам все абстрактни думи, защото всеки опит да вербализирам или облека в думи усещането за това какво е фламенко за мен е жалка профанация на онова, което то е всъщност. По-лесно ми е да говоря за фламенко в мълчание, да се концентрирам върху паузата между два удара на сърцето ми или в тишината между вдишването и издишването, по-лесно ми е да коленича пред паметника на Лорка, да съзерцавам нощното небе или да слушам „песента“ на огъня в камината, докато цялата природа чака новото си раждане под бялата покривка на снега. Фламенко е като онова було, което закрива лицето на Изида, за която Станислав де Гуайта ще каже: „Одеждите на Истината се сменят, но самата Богиня и Нейният Дух непоколебимо и вечно светят изпод временните изменения на буквите“.
Фламенко те среща с истинското ти Аз, някаква дълбока същност, от срещата с която разбираш, че ти си си ти – и беден, и богат; и щастлив, и нещастен; и успешен, и неуспешен; и млад, и стар, жив и мъртъв…разбираш, че си вечен….и тогава посланието на Морис Бежар става разбираемо: „Танцът е да трансцендираме времето и с ритъма, пулса на нашето сърце да намерим вечност в човека!“
Да намерим вечност в човека! Ето какви посвещения се дават в храма на танца, а фламенко е една от вратите на този храм.
Говорените езици често ни въвеждат в спорове и ни разединяват, защото съдържат измамни образи, които отвеждат до безкрайния лабиринт на семантиката на „Кулата на Вавилон“. Танцът е универсален език! Той ти позволява да чуеш песента на морето, да разбереш езика на животните, шепота на вятъра и мълчанието на камъка, да пееш песента на мирозданието. Фламенко се отличава от другите жанрове единствено по формата си. Българският мъдрец и гений Ваклуш Толев казва: „Изкуството е да изведеш Бог от човека“ и тогава „се срещат Божията човечност с човешката Божественост“ – ето ви фламенко!
Въпреки всичко…бедността на езика само оскърбява духовните съкровища на личното преживяване от танца, затова: Просто танцувайте!
3. Къде и при кого сте изучавали фламенко?
Имах щастието да изучавам фламенко в „Амор Де Диос“ (в превод „Любовта на Бога“) в Мадрид. Срещнах невероятни преподаватели и танцьори, както вече споменах по-горе.
Измежду тях Мигел Каняс се отличава с изключителна методичност. Благодарение на разностранния си опит, Мигел беше създал собствена техника, която има за цел да запознае ученика с движението на тялото (ръце, глава, тяло) във фламенко стила. Това е съвкупност от прости упражнения, които обаче дават абсолютно разбиране за координацията във фламенко. Именно тази техника преподавам и аз в класовете си. Това наистина е най-бързият и смислен начин да се влезе в този стил.
Бих искал да спомена и Алфредо Ровира, който всъщност изигра и решаваща роля в оформянето на представите ми за фламенко. Алфредо беше доста възрастен, към 74 годишен, през 2012г., когато учех в Мадрид. Той отделяше ежедневно часове от времето си, за да ми разказва „какво е било“, „кой кой е“, „кой стил какъв е“ и т.н. Смело мога да кажа, че общуването ми с този човек предопредели формирането ми като фламенко танцьор, защото именно той ми разкри тайната на „Дуенде“ или „усещането за фламенко“. Безспорно най-авторитетен и вдъхновяващ източник за това какво е „Дуенде“ е Федерико Гарсия Лорка. Краткото есе на този гений преобръща живота и на иконата на испанския танц Антонио Гадес, който всъщност създава и Националния Балет на Испания.
„От празната ниша идва лъхът на оня дъх, който неотменно витае над главите на мъртвите в търсене на нови простори и неподозирани гласове – един лъх на детска слюнка, на стъпкана трева, на покривалото, скрило лицето на Медуза; лъх, който възвестява постоянното кръщение на новосъздадените неща.“ – така завършва „Дуенде“–то на Лорка. Истинско щастие е да срещнеш учител, който може да разкрие това състояние в теб! Неслучайно казвам „разкрие“, защото вярвам, че всеки го носи в себе си!
4. Имате танцова школа. Разкажете за нея и има ли интерес към този танц у нас.
Преди няколко години, след като се завърнах от едногодишни снимки във филм-мюзикъл в Египет, бях поканен като гост-артист в трупата на Нешка Робева. Там се срещнах с невероятни танцьори, хореографи и творчески екип, които значително помогнаха в развитието ми като професионалист. Малко по-късно, с част от танцьорите и с помощта на г-жа Робева, организирахме собствен концерт – „Една българска фламенко вечер“. Имахме грандиозен успех, който в крайна сметка ми даде идеята, но най-вече смелостта, да създам, заедно с Магдалена Янева, училище за танцово изкуство „Танцово Богатство“ или “DanceWealth”. ДенсУелт е училище за фламенко, български фолклор, модерен танц и класически балет.
Мисля, че между България и Испания има много общи неща, като например това, че и в Испания има гайда. През далечната 1990 г. Енрике Моренте заедно с български фолклорни гласове направи няколко музикални шедьовъра с фламенко-българско звучене. Съвсем скоро български фолклорни певици заедно с Арканхел (фламенко певец) спечелиха „Латино Грами“. Нашата българска фламенко вечер също беше посрещната изключително позитивно от публиката и в този смисъл вярвам, че има интерес към този танц и въобще към тази култура. За съжаление в България нямам много колеги фламенко танцьори и самият стил не е толкова популярен. Надявам се информацията за съществуването на фламенко класове и въобще фламенко танц да достига до все повече хора, които да имат желание и възможност да усетят тази магия.
5. Изучавате балетна педагогика в МА “П. Владигеров” в София. Каква е според Вас връзката на фламенко с класическия танц и другите танцови стилове?
Старинното фламенко е изглеждало много по-различно от това, което днес може да се види. В по-стари времена фламенко танцьорите не са повдигали ръцете си над главата, всичко е било много по-примитивно, в добрия смисъл на думата, много по-просто, първично и истинско. Впоследствие целият стил бива „облагороден“ от класическата балетна техника. Класическият танц е единствена танцова форма, която описва законите в танца.
Имаше един прекрасен документален филм за балетната школа в Перм, казваше се: „Пленниците на Терпсихора“. Терпсихора е музата на танца и съответно тясно свързана с Аполон – богът на изкуствата. Всички сме гледали или поне чували за балета на Баланчин: „Аполо Музагет“. Интересното е, че Аполон е божество на градовете, на цивилизацията, на прогреса, яснотата, логиката и индивидуализацията. В този смисъл класическият танц напълно въплъщава Аполоновото начало. От друга страна Зевс има още един син – Дионис, който е персонификация на емоцията, екстаза, опиянението, свободата и единството. Фламенко принадлежи на този принцип. Едва ли има някой, който по-съвършено да е описал тези два принципа от Ницше в своето „Раждане на Трагедията“. И все така, бих казал, че двете начала са намерили прекрасен израз във взаимоотношенията между класически танц и фламенко – една овладяна екстаза, която твори светове – такъв е танцьорът Антонио Гадес! В един друг мит се разказва как Аполон одира кожата на сатира Марсий и колко хубаво думите на Ницше разтълкуват смисъла на този мит: „Човекът е мост между Звяра и Свръхчовека“!
6. На каква възраст може да се започне изучаването на фламенко и необходима ли е предварителна танцова подготовка?
Изучаването на фламенко може да започне на всяка възраст, просто различните периоди в живота ни ще ни карат да го осмисляме по-различни начини. Предварителната подготовка в много случаи е от голяма помощ, но понякога и вреди на чистото ни възприятие. Лично аз предпочитам да гледам на нещата като през детски очи, все едно ги виждам за първи път. Тогава способността за учене е по-голяма, а животът – по-свеж.
7. Какво мислите за развитието на танцовото изкуство у нас? Имате ли наблюдения върху подготовката на бъдещите танцьори и хореографи?
Всяко нещо, което се развива, има нужда от любов. Аз имам щастието да познавам учители, които страстно обичат танца и умеят да предават вдъхновението и въодушевлението си от това изкуство на своите ученици. Този техен акт аз наричам способност да посвещават. Да те посветят, означава да разкрият „танца“ в теб, да открият вродената ти способност да танцуваш този свят, в други случаи да го изпееш, изсвириш или нарисуваш. Такъв учител е Бенджамин Феликсдал, такъв учител е и Калина Богоева.
Наблюдават се известни трудности в подготовката на съвременните танцьори и хореографи у нас, но аз смятам, че тези трудности идват повече от липсата на любов, от липсата на жреци на танца, които да докосват младите, да ги вдъхновяват, да ги карат да горят, да разкриват нови хоризонти в собствените им души. Малцина са онези, които разбират думите на Марта Греъм: „Там, където танцьор е стоял, е свещена земя!“, но още по-малко са тези, които могат да въплътят казаното.
Аз съм изключително позитивно настроен и се прекланям пред делото на родните ни танцьори, педагози и хореографи, но вярвам, че България има много още какво да предложи на света. Вярно е, че Ренесансът ни даде: „Да бъда или да не бъда“ и „Свободата, Санчо, е на върха на бойното копие“, но няколко века преди това в България има „Златен век на българската книжнина“. Не е редно да кажем, че Европа ни догонва в това отношение, както не е редно да кажем и че ние догонваме света в момента, що се отнася до танц. Всичко има своето време и място!
8. Как виждате своето бъдеще в танцовата професия и имате ли интерес и към други танцови стилове?
Трудно ми е да говоря за бъдещето заради особените времена, в които живеем, както К. Г. Юнг ще каже: „Живеем във времена на смяна на боговете, т.е. ценностите“. Все така продължавам да се развивам като солов танцов изпълнител, а в Академията за мен се разкриха много нови хоризонти, които бих казал, че страстно ме интересуват.
Аз съм танцьор на ирландски танци, след това бях обучаван от Феликсдал в основите на класическия танц, в модерния танц (техниките на Марта Греъм, Лестър Хортън, Дорис Хъмфри) и джаз танца. Продължих обучението си като фламенко танцьор, а сега срещнах Калина Богоева, която ме накара да обикна балета както никога досега!
Обичам българския фолклор и силно вярвам, че срещата му с класиката и модерния танц е не само неизбежна, но и жизненонеобходима. В този смисъл бих казал, че имам интерес към стилизирания фолклор, който като изключим малкото опити, тепърва предстои да бъде създаден!
