Интервю с Марта Петкова

Марта, Вие сте достатъчно добре позната на българската, а и на световната балетна публика, с редица успехи на нашата и международната сцена. Затова няма да започваме този разговор с въпроси за началото на творческия Ви път, а ще се насочим директно към актуалните спектакли, в които участвате.

От години поддържам целия репертоар на Софийска опера и за мен това е огромна радост, защото различните спектакли са ме обогатили и са допринесли много за развитието ми като балерина. Сред тях, разбира се, винаги има по-любими, по-тежки, по-трудни, но това е съвсем нормално. Първата половина на месец юли, зрителите могат да ме видят на сцената на Софийска опера в спектакъла „Зорба Гъркът” на 02.07 и 15.07, както и в „Кармен” на 08.07! След това имам гастрол на сцената на Античния театър, която много обичам в балета „Баядерка”. После откриваме фестивала Музи на водата с „Лебедово езеро” на 23.07 и ни очакват още куп спектакли на тази красива сцена!

Кое е най-красивото и кое – най-трудното в балетното изкуство, което остава скрито за публиката?

Всичко скрито в това изкуство ми е любимо! Ежедневната работа е най-любимият ми процес. Контактът с прекрасните хора, с които работя – моите колеги. Подкрепата, доверието и обичта им към мен. По-неприятната част от работата винаги е свързана с болката, защото тя те изкарва от фокуса към удоволствието от танца. Не че не се свиква и с нея. Слава Богу, чувствам се здрава и засега не съм имала сериозни травми, старая се да държа тялото си винаги във форма и в кондиция. Иначе самата аз не се чувствам пълноценна.

Какъв човек сте извън балета? Какви са другите Ви интереси? Има ли нещо, което публиката не знае за Марта Петкова, а за Вас е важно да споделите?

Да! В работата си съм изключително прецизна. Наскоро един колега сподели с мен, че никога не е предполагал колко земна и човечна всъщност съм. Има една бариера и вечната ми концентрация в залата понякога оставя впечатление, че съм изключително необщителна личност. Всъщност успявам да си взема и време за истинска почивка, защото знам, че тялото има нужда от това. Единственото място, където успявам, е на моята къща на морето в Синеморец. Спокойствието и девствеността на това място е пленяващо. Обичам да съм там през лятото. По джапанки и рошава с книга в ръка!

Промени ли пандемията нещо за Вас, като ценности, светоглед, начин на живот?

Смятам, че никой не премина леко през пандемията. Никой не беше подготвен. Разбира се, в професионален план много неща за мен се объркаха. Гледам по-глобално на нещата и не се оплаквам – напротив, гледах да извадя ползи за себе си в този период. В началото си мислех, че хората ще се променят трайно след болестта, но сега по-скоро мисля, че всичко ще отмине и ще се забрави много бързо. Аз направих равносметка за себе си и се надявам нещата, които осъзнах в този момент, да оставят траен белег и да ценя повече миговете на свобода и срещи със семейството ми и приятелите, а не да ги приемам за даденост.

Има ли истинско приятелство в артистичните среди според Вас? Знаем, че хората на изкуството са особено чувствителни, а в много случаи стремежът за конкурентност надделява.

Аз за пореден път искам да отбележа, че хората, с които работя, са забележителни личности. Дълбоко ценя и уважавам всеки един от тях и винаги съм смятала добротата и доброто отношение за ключ към отваряне на всички врати. Чувствам се обичана сред тях и положителната им енергия се усеща на всеки един спектакъл. Всеки знае мястото си в този театър и, разбира се, всеки има стремеж да се развива и да танцува. А това е най-нормалното нещо. Винаги съм била насреща и често съм се мъчила да помогна с каквото мога на всеки за изграждането на дадена роля и развитието ни. Такива са отношенията ни. Страхотни! Защото ние наистина сме един колектив. И в добро, и в лошо.

 

С кои световни звезди бихте искали да танцувате на една сцена? Споделете впечатления от досегашните си партньорства. Кое е най-важното при балетното партньорство?

Ох… това е сложен въпрос! Може би в този момент бих си пожелала един споделен спектакъл с Марианела Нунес! За мое огромно щастие съм имала възможност да споделям сцената с най-големите балетни звезди в момента. Радвам се, че партньорите, с които съм танцувала и продължавам да танцувам, са изключителни хора и артисти. Огромен процент от крайния резултат на един спектакъл всъщност е в ръцете на партньора ми. Затова за мен са изключително важни и неговата концентрация, и моментната му настройка. Моите партньори в Софийската опера са наистина сред най-добрите, с които съм танцувала, и се чувствам спокойна и обичана в техните ръце. Разбира се, не мога да не отбележа Никола, когото обичам страшно много и с когото съм споделила най-много мигове на сцената. Не са много сработените балетни двойки, но аз спокойно мога да кажа, че ние сме такава. След пандемията наистина всеки един спектакъл за мен се превърна в истински празник. Чувствам се още по-уверена, спокойна и щастлива на сцената!

Напоследък срещам твърдения, че като че ли стремежът към техническо съвършенство в балета взема превес над артистичното изграждане на образа. И наистина: виждаме толкова добри, стабилни технически изпълнения на почти неразличаващи се с нищо една от друга балерини. Как се изгражда индивидуален почерк в балета?

Да! Затова малцина изпъкват, защото техниката в днешно време е все по-добра, но истински богатите душевно хора – все по малко.. това за мен, и мисля за зрителя, винаги е било водещо. Мога да простя техническа неточност и дори да не я отбележа, ако артистът ме е докоснал истински и дни наред съм заспивала и съм се будила с емоцията от изпълнението. Всеки човек е различен и усещането му за дадена роля може да носи свой собствен почерк. Затова е толкова интересно да се следят различни балетни артисти, защото могат да те обогатят и да сменят фокуса ти.

Емоционалността, изострената чувствителност повече пречи или повече помага на сцената?

Много е различно как човек ще се научи да се справя с това, защото понякога може да се окаже пречка. Психологическата настройка е изключително важна за нас. Понякога изблик на емоции може да те събори. Същото е и със силата и прилива на адреналин. С годините се учиш да го контролираш. Може даден спектакъл да е изключително емоционален и разтърсващ, но ние, артистите, винаги имаме контрол над физиката и съзнанието си.

Ако се обърнете назад, има ли нещо, което бихте променили в живота и кариерата си, важен друг избор, който бихте направили?

Връщайки се назад, не съжалявам за нищо и не бих променила абсолютно нищо. А истината е, че не се връщам назад. Живея сега! Не гледам и напред, планове и сметки не правя!

В какъв тип спектакли Ви се танцува? В какви роли?

Танцуват ми се малко по-съвременни неща на този етап, но това не променя факта, че съм влюбена в класиката. Моя мечтана роля е Жулиета от спектакъла „Ромео и Жулиета”. Наистина си пожелавам да имам шанса да изтанцувам този спектакъл.