Интервю с Катерина Петрова и Цецо Иванов

„Няма по-хубаво усещане и по-голяма отговорност от това да танцуваш пред родна публика.“

Честит празник на всички почитатели на танцовото изкуство! На тази дата е роден великият реформатор и теоретик на балета Жан-Жорж Новер и Танцовият комитет при Международния театрален институт към ЮНЕСКО избира да го почете, като обявява 29 април за Международен ден на танца. През втората половина на XVIII в. големите умове на Просвещението във Франция подлагат на критика съществуващия дотогава придворен балет. Изкуството е пред прага на обновление – като идеи, форма и естетика. Новер го обогатява с нова художествено-идейна форма и по думите на философа Дидро се явява новият гений, когото танцовото изкуство отдавна очаква.

Мисля си, че бихме могли да направим интересна аналогия с днешната ситуация, в която целият свят живее вече от няколко месеца. Сякаш и сега се намираме в гранично време, в което вече нищо не е както е било, но и още не знаем какво ще бъде. Знаем само, че май не искаме да е точно същото като преди. Дали и как ще изживеем своето лично Просвещение като че ли зависи само от нас, а тук изкуството винаги е имало решаваща роля.

Те са красиви, изящни, талантливи и сякаш се носят безтегловно по сцената. Виждали сме ги да пресъздават с изключителен артистизъм и виртуозност контрастни персонажи в многобройните балетни спектали, в които участват у нас и по света. Това, което винаги ме е изумявало в техните изпълнения обаче, е хармонията помежду им – начинът, по който се допълват и взаимно обогатяват сценичното си присъствие. Много се радвам, че долових тази хармония и споделеност и в отговорите, които дадоха на въпросите за това интервю. В техния танц има душа и любов. Те са прима-балерината Катерина Петрова и премиер-солистът Цецо Иванов и са едни от най-ярките звезди на Софийската опера и балет.

За пръв път в чест на Деня на балета заради карантината няма да има традиционните спектакли, срещи и празненства. Къде ви намираме в момента и как сте? Виждаме из социалните мрежи ваши колеги как поддържат форма и дух в домашни условия.

Катерина Петрова: Да, за съжаление тази година няма да можем да отбележим празника ни подобаващо. Важното сега е да сме здрави, за да можем да продължим да го отбелязваме занапред. В момента сме в нашата семейна къща, където за щастие можем да се порадваме на природата и да се заредим с положителна енергия. Стараем се да правим упражнения и разтяжки според това, което ни позволява пространството.

Цецо Иванов:  Да, тази година няма да може да бъде отбелязан Денят на балета и да го почетем както обикновено с даден спектакъл от репертоара на театъра, но смятам ,че в създалата се ситуация така е по-добре както за нас, така и за нашата публика. В момента се намираме на тихо, спокойно и отдалечено място в провинцията, където се чувствам страхотно сред планината, зеленината и уюта, който ти създава природата. Формата аз не я поддържам както други мои колеги. Раздвижвам се, разбира се, но това с въртене на фуетета или изпълняване на скокове в хола, е малко в повече. Мисля, че в някои от тези случаи се прави с някаква цел вид пиар, но видях и такива, при които е примесено с хумор и това ми допада.

Знаем, че хората на изкуството имате по-изострена чувствителност към социалните събития и изобщо всичко, което ни заобикаля. Отразява ли ви се емоционално социалната изолация? Споделяте ли разпространеното вярване, че след пандемията човечеството ще си е научило уроците и ще излезем помъдрели от това?

К.П. В началото беше стресиращо. Преди да останем по домовете си, бяхме потопени изцяло в подготовката за премиерата на балета ” Хиляда и една нощ”. Тайничко се надявах, че положението не е толкова сериозно и ще успеем да представим спектаклите си. Балетът ме е научил на дисциплина, а изявите на сцената достатъчно са калили психиката ми, за да мога да се справя с това положение. Затова не смятам, че да си остана у дома ми се отразява зле емоционално. Възползвам се от момента да прочета книга, да наредя пъзел, да посадя цвете в градината и други неща, за които преди не ми е оставало време. Важно ми е само да знам, че близките и приятелите ми са добре.

Вярвам, че сега е моментът да останем със себе си, да се замислим за малките и важни неща, които ни правят щастливи. Надявам се, когато един ден всичко приключи, да не забравяме и приемаме за даденост малките неща в живота, улисани в забързаното ежедневие.

Ц.И. Да, всеобщото менение е, че хората на изкуството са по-чувствителни, но рядко се споменава, че те също така са много дисциплинирани и именно тази дисциплина ни прави по-силни от всички други хора. Лично на мен ми се отразява единствено и само в емоционално положителна насока, но все пак аз предпочитам да гледам от хубавата страна на нещата, въпреки че ситуацията има и своята лоша. Колкото до човечеството, дали ще излезе по-мъдро и научило своите уроци, съм 50 на 50.

Какво мислите за излъчените спектакли на световните балетни театри? Гледате ли и кои ви впечатлиха най-много? Кои са съвременните балерини и балетисти, които харесвате, и опитвате ли да си “откраднете” по нещо от тях?

К.П. Инициативата е чудесна. Надявам се по този начин да се запази духът на публиката и да се запалят още повече хора към балетното изкуство. Ние постоянно гледаме и следим какво се случва на световната балетна сцена. Имали сме и щастието да танцуваме до известни артисти и да черпим директно от тях. От всеки един можеш да научиш. Няма нищо по-хубаво от това да виждаш пожителните качества у даден изпълнител, да вземеш за себе си това, което ти харесва, и да се опиташ да го прекараш през своята призма. Все пак до края на кариерата си продължаваме да се учим и усъвършенстваме.

Ц.И. Разбира се, че видях някои от тях, но аз повечето съм ги гледал. Все пак ние постоянно гледаме и се интересуваме от новите неща и по този начин следим нивото по световните сцени. Смятам, че това допринася за моето развитие. Както всеки, и аз имам предпочитания към определени артисти, гледам да взема или, както вие казвате, да “открадна” по нещо, но и все пак то да мине през моето тяло, защото ако го изкопирам точно по същия начин, мисля, че това ще ме ограничи като артист и индивидуалност.

Знаем, че сте двойка и на сцената, и в живота. С какво ви помага и с какво ви пречи това професионално?

К.П. За щастие вече 8 години имам човек до себе си, на когото мога да разчитам и в живота, и на сцената. Той е човекът, който ме познава и разбира най-добре. Притежава страхотно чувство за хумор, с което успява да ме развесели и накара да се чувствам по-добре, когато нещо ме е притеснило или натъжило. Цецо е моята опора във всяко едно отношение, за което много му благодаря!

В никакъв случай не мисля, че може да ни пречи това, че сме двойка в живота. Смятам, че заедно сме по-силни и се допълваме на сцената. Много пъти и приятели, и дори хора, които впоследствие разбират, че сме двойка, са ни казвали, че когато сме заедно, на сцената се случва магия и определено има химия между нас. Да, понякога се караме в залата, но това е, защото сме много по-взискателени един към друг. Но за щастие, докато се приберем вкъщи, всичко отминава – не можем дълго да си се сърдим. :)))

Ц.И. За момента не съм видял нито една пречка в това, че сме двойка на сцената и в живота. Винаги това ни е помагало и все повече през годините ни сближава и сплотява. Знам, че винаги мога да разчитам за всичко на нея, защото всеки път когато падам, тя ми помага да се изправя. Винаги ми е била за пример във всяко едно отношение, защото тя е не просто фантастична балерина, а по-важното за мен – стойностен човек . Повечето хора си мислят, че да живееш с човека, с когото и работиш, е катастрофа, но ние двамата опровергаваме това от всяка една гледна точка. Всеки път, когато излезем на сцената за дадения спектакъл, се получава симбиоза, защото мислим еднакво, допълваме се и мисля, че това не го усещам само аз. Смятам, че точно това ни помага в нашите спектакли. Разбира се, че има леки разногласия, но при коя двойка не е така. Даже при нас в повечето случаи разногласията са били в залата, но почти винаги всичко завършва със смях.

Кой е най-трудният етап в кариерата ви досега и какво извлякохте за себе си от него?

К.П. Не мога да кажа, че съм имала такъв момент. С много труд, упоритост и вяра съм преодолявала всякакви ежедневни трудности. Всяко следващо стъпало в кариерата ми е идвало с времето си, за което съм благодарна.

Ц.И.  За момента той все още не е дошъл, за мое голямо щастие, и се надявам, когато дойде или ако дойде, да мога да се справя с него лесно.

Знаем, че за съжаление в България за артистите е много трудно и престижът на творческите дейности не е съизмерим със световните сцени. И все пак, вие сте предпочели да останете у дома. Обмисляли ли сте предложения за работа в чужбина?

К.П. Да, за съжаление е така. Балетът и артистите в България заслужават повече признателност, за да се чувстваме оценени и подкрепяни от държавата в това, което правим. Както в Русия например, нашите колеги са високо ценени, и не само там.  Разбира се, до момента нашето ръководство се старае и работи за това ние да се чувстваме добре, което е и така, предвид препятствията и ограниченията, пред които са изправени, за да осигурят нашия комфорт. За годините, през които съм в театъра, са се променили много неща, бих казала само в положителна посока. Ни най-малко не съжалявам за избора си да остана да танцувам в родината си. Тук е семейството ми и приятелите ми. Имала съм предложения и съм работила за няколко месеца в чужбина, но няма по-хубаво усещане и по-голяма отговорност от това да танцуваш пред родна публика. Тук се чувствам на мястото си! Може в чужбина да предлагат много повече удобства и добри условия за работа, но ако всеки млад и талантлив човек реши да избяга, какво и кой ще запази и продължи традициите в нашата страна. Не бива с лека ръка да захвърляме и отминаваме онова, което са създали творците преди нас.

Ц.И. Да, така е, разбира се, че не е съизмеримо. Зад гърба си тези театри разполагат с голяма опора в лицето на държавата. Да вземем например Русия, Франция, Англия, където са едни от най-престижните сцени. Там изкуството просто е на почит и пиедестал, но всичко това идва от държавата. Мисля, че няма човек от театъра, който да не се е замислял дали да не замине в чужбина в някакъв етап от кариерата си. Мен лично ме спря това, че ако всеки един от нас реши да замине, какво ще се случи с нашия театър и изобщо с изкуството като цяло. Понякога, когато съм ядосан на неща, които се случват в държавата, съжалявам за това свое решение, но това засега е моментно, кратко и бързо отминава.

Какво ви даде и какво ви взе изкуството?

К.П. Нямам усещане, че нещо ми е взело – напротив, дало ми е толкова много! Балетът ми даде прекрасната възможност да пътувам.  Имах шанса да посетя държави в почти всички континенти.  Дава ми възможност да изразявам себе си чрез танца. Прави ме щастлива това да съм на сцената. Да мога да се докосна до толкова много роли и персонажи. Да разгърна душата си и да я пусна да танцува. Това е нещото, което обичам най-много.

Ц.И. За момента нищо толкова ценно не ми е взело; даже бих казал, че само ми дава. Да, имал съм по-различно детство и по-малко време за игри навън, но всичко това се отплаща. С балетното изкуство съм обиколил толкова много държави, за които никога не съм и мечтал. Радвам се, че моята учителка г-жа Марина Башева още от малък ме ориентира и видя качествата в мен за това изкуство, за което съм ѝ много благодарен.

Има ли съперничество и приятелство в балетните среди? Има доста филми, които представят живота на артистите като изпълнен сякаш с повече завист, съревнование, отколкото с приятелски взаимоотношения. Веднага се сещаме за “Черният лебед” с Натали Портман, а има и доста други.

К.П. Едни от най-добрите ни приятели са и наши колеги, които много ни липсват в момента, защото сме неразделни. Разбира се, чуваме се постоянно, но с нетърпение чакаме да се видим на живо.

Не бих казала съперничество. По-скоро конкуренция в добрия смисъл на думата -такава, която те кара да работиш повече и да се развиваш. Всеки един от първите солисти има своите спектакли и възможността да се изяви. Винаги сме си помагали и сме били в приятелски отношения помежду си. Много често във филмите за балет преувеличават нещата. За да се гледа и да е интересно за зрителя, трябва да е представено по-пикантно според мен.

Ц.И. Мисля, че този въпрос не се отнася толкова за мъжете в балетните среди, а за жените, но според мен дори за тях думата съперничество е доста пресилена. Смятам, че по-подходяща е думата конкуренция, а и тя трябва да бъде използвана в добрия смисъл. Даже мисля, че без конкуренция или съревнование няма развитие, няма какво да те нахъсва да се развиваш и усъвършенстваш. А колкото до завистта, все още не съм я усетил – било то от своя страна или от чужда. Филма с Натали Портман “Черният лебед” дори не съм го гледал и не мога да го коментирам. Виждал съм само дадени сцени от рекламни клипчета, но мисля, че всичко е толкова пресилено като в един екшън филм, където главният герой минава през стени и куршуми – забавно е за гледане, но пълна глупост. За приятелството мога да кажа, че едни от най-добрите ни прители са наши колеги от балета.

Какви сте извън сцената? Какви са другите ви интереси и остава ли време за тях?

К.П. За това каква съм извън сцената, най-добре могат да кажат хората около мен. 🙂 Обичам да разпускаме с приятели, да се разхождам сред природата, да пътувам, когато имаме време. В моментите, в които сме натоварени, се радвам на това да остана вкъщи на тишина и спокойствие с някоя книга в ръка. Засега изцяло съм отдадена на това да танцувам. Когато имам възможност, трупам своя опит и като преподавател. Обичам да се занимавам с деца и ще се радвам един ден това да бъде следващата ми професия. Няма нищо по-хубаво от това да предадеш опита си на младите.

Ц.И. Извън сцената обичам да си почивам, да спя, да лежа, да гледам филм – изобщо като цяло да мързелувам (смее се). За хората около мен понякога съм доста затворен, трудно допускам някого в моето обкръжение и до себе си, докато не се уверя, че този човек е стойностен и няма да ме подведе. Обичам да излизаме с приятна компания на ресторант, да пийна, да се смея и забавлявам. Това се случва малко по-рядко, но когато се случи, винаги е с правилните хора и е много приятно. Друг мой интерес е готвенето – много обичам да готвя и това много ме разтоварва и отпуска. Даже в повечето случаи гледам аз да приготвя вечерята, когато се приберем –  дори да е някаква манджичка набързо, ми доставя огромно удоволствие.

Как един артист разбира, че е успешен в своето изкуство? Вие в кой момент го осъзнахте?

К.П. Никога не съм обичала да се самоизтъквам и да говоря за това колко съм успяла. Постигнала съм това, за което съм мечтала в професионален план, макар че има за какво още да мечтая. Ще си позволя тук да благодаря на всички педагози, които са ме научили и подкрепяли в моя творчески път и продължават да го правят и до сега. Защото смятам, че зад един успял артист трябва да има такива хора, които да повярват и развият неговите възможности.

Ц.И. Трудно ми е да говоря за такива неща, да казвам аз, аз, аз… да възхвалявам себе си за това дали и колко съм успешен. Това времето ще покаже и хората, аз не мога да кажа такова нещо. Мога да кажа, че съм постигнал дадени неща, но има още доста, за които да се боря и да постигам.

Мислите ли, че българският балет е конкурентен на световните театри? Какво според вас е необходимо да се направи за популяризирането на това изкуство, за да се привлича нова публика и родителите да насърчават децата си да се занимават с балет?

К.П. Определено мисля, че трупата ни е на много високо професионално ниво. Турнетата и гастролите на балета, както и индивидуалните ни пътувания, говорят за това. Имаме и прекрасен репертоар, който също според мен ни прави достойни конкуренти на големите театри по света. За щастие през последните години се радваме на пълни салони. Силно се надявам  това да остане така и занапред.

Може би за по-голям интерес и привличане на нова публика е необходимо повече медийно внимание, защото забелязвам, че това играе важна роля до голяма степен за запознаването на по-голяма част от аудиторията с това що е то балет. Темата за това, как може да се популяризира балетното изкуство, е много обширна. Накратко искам да посъветвам родителите да насочат децата си към балета, защото той облагородява, дисциплинира, развива както физическите качества, така и емоционалното и душевно състояние на човека. По-добре в залата да усъвършенстват себе си, отколкото да попаднат в лоша компания на улицата.

Ц.И. Да, мисля, че трупата ни има доста високо професионално ниво и смятам, че е доста конкурентна на много други театри по света. Разбира се, че винаги има какво да се желае, но при коя трупа не е така. Дори и при най-големите театри ако решиш, можеш да се хванеш за нещо, което може да се подобри, но смятам, че не е моя работа да коментирам това. Популяризирането на всяко едно нещо идва чрез медиите – те са основният инструмент. За популяризирането на балета е нужно точно това:  медии и реклама. Чрез тях и родителите повече ще се замислят да насочват децата си към тази професия.

В кои/какви спектакли ви се танцува? Може би повече съвременна хореография?

К.П. Ще се радвам да имаме в репертоара си заглавия като „Спартак”, „Ромео и Жулиета”,  „Ана Каренина”.  С удоволствие бих танцувала и в повече съвременни хореографии като тези на Килиан, Форсайт и други.

Ц.И.  Аз безкрайно много ценя нашия репертоар. Мисля, че той е много богат откъм класически заглавия, от които всяко едно според мен е с една от най-хубавите хореографии. За всяка една роля, която минава през мен, мисля, че ме допълва като човек, независимо дали е в моето ампоа, или не. Обичам да ги танцувам, но също така много харесвам и съвременните хореографии: примерно имахме за една година в репертоара си “In the middle somewhat elevated”, чиято хореография е на Уилям Форсайт, и обожавах да го танцувам.  Мисля, че театърът ни трябва да се обогати откъм такива постановки, защото те също допринасят за нашето развитие, техника, въобще за всичко. Но и всяко друго нещо, било то неокласическо или съвременно, според мен би било добре дошло както за нас, така и за нашата публика.

Какво послание бихте отправили към танцовата публика у нас в тези времена, когато изкуството е антидот на страха и самотата?

К.П. Знам, че след всичко случващо се хората са уплашени и ще бъде трудно в началото да се върнат в салоните на театрите. Но вярвам, че с изкуството можем да излекуваме душите си и да се съвземем по-лесно от тази изолация. Да продължим напред по-добри и преосмислили ценността на живота и колко кратък може да бъде той. Вярвам също, че когато душата е подхранена и пълна с положителни емоции, тогава и тялото ще е в по-добро здраве. Пазете се, за да можем скоро отново да бъдем заедно.

Ц.И. Бих им пожелал да бъдат здрави, да не се страхуват, да изваждат от всяко едно положение положителното и да им кажа, че ни липсват и се надявам в най-скоро време да се срещнем в храма на нашето изкуство. И не на последно място да не ни забравят и да знаят, че ги чакаме да се завърнат в нашия прекрасен театър.

Катерина Петрова и Цецо Иванов в балета “Лебедово езеро”. Запис от 2020г.