Интервю с Джон Абенанти

Джон Абенанти е първият американец в балетната трупа на Софийската опера. От няколко години впечатлява българската публика с техника и артистични умения, а вече е и премиер-солист. С нетъпение очакваме неговите бъдещи изяви и му желаем много успехи.

Вие сте първият американец в трупата на Софийската опера и балет. Бихте ли разказали повече за началото на творческия си път, за балетното си образование, първите професионални изяви и в кои театри сте танцували преди София?

За първи път се срещнах с балетното изкуство, когато бях на седем години благодарение на безплатните представления на трупата Brooklyn Ballet в моето училище. От там бяха много любезни да ми предложат пълна стипендия за занимания в школата им, а моите родители решиха, че това би било добър начин за изразходване на енергията ми. След известно време директорът Лин Паркерсън ми препоръча да потърся по-високо ниво за подготовката си в школа за по-напреднали. Така постъпих в една школа в Манхатън и същевременно бях записан в отдела по танци към гимназията Лагуардия. Ежедневното тричасово пътуване и заниманията по петнайсет часа на седмица си казаха думата и бях освободен от школата. Имах по-големи желания и започнах да участвам в открити класове, където се запознах с един учител, подготвящ за прослушване. Не знаех с каква цел е прослушването и просто исках да участвам в заниманието. Не очаквах, че това е денят, в който ще ме приемат в консерваторията Харид. Благодарение на програмата, която строго се придържаше към школата на Ваганова и на прекрасните преподаватели, аз се развих като професионален танцьор. Първият ми договор беше с Columbia Classical Ballet, а директорът Раденко Павлович ме поощряваше да участвам в конкурси. Благодарение на него получих договор в Тбилиси, Грузия, където имах възможността да танцувам из целия свят и на някои от най-добрите сцени като Болшой театър.

Обичаен въпрос, който задаваме на нашите балетни артисти, е дали са обмисляли кариера в чуждестранен театър при по-добри условия. Логично е да Ви попитаме защо избрахте Софийската опера.

Всяка трупа има своите предимства и недостатъци. Някои имат по-нови репетиционни зали или по-добри сцени. Но това, което е истински важно за един артист, е от кого се учи и дали е част от трупа, която го стимулира да разкрие пълния си потенциал. През годините, в които съм в трупата на Софийската опера, опознах една напълно нова страна на изкуството, за която не съм знаел, че съществува. Дължа това на моите репетитори. Ако трябва да избирам между мястото с най-добрите репетиционни зали и моите репетитори, то бъдете сигурни, че ще предпочета репетиторите.

Какво е мнението Ви за българската балетна школа и работната атмосфера в Софийската опера? Какви са приликите и разликите с другите страни, в които сте работили?

Винаги ми е било интересно как танцьорите тук разказват истории в балетния спектакъл. Всяко движение, всеки жест изпълняват внимателно, за да е ясно за публиката какво искат да изразят. Много балетни трупи и танцьори по света постепенно са се отдалечили от това и се интересуват повече от показност и трикове. Харесвам българския балет затова, че остава верен на тази форма на изкуството, като същевременно е отворен към нови неща.

На миналия конкурс във Варна се представихте много успешно. Какво е мнението ви за балетните конкурси като цяло? Каква е сложността на подготовката, защото, за разлика от един цял спектакъл, там е важно в рамките на няколко минути да се покажат всички качества, техника и актьорски умения.

Балетните конкурси са сложна тема, защото балетът е изкуство. Те са нещо хубаво, защото можеш да се изявиш, да срещнеш нови хора и дори да получиш нови възможности. Убеден съм, че няма еднозначен отговор на въпроса добро или лошо нещо са конкурсите. Ако сте типът личност, който се учи от опита си и не става агресивно състезателен, ще може да получите много. Ние в балета винаги се опитваме да оползотворим всяка секунда на сцената и при конкурсите не е по-различно. Все пак при конкурсите може да не получиш втори шанс да убедиш публиката. Общо взето те те учат, че всяка секунда на сцената е ценна.

Сега вече като премиер-солист кои роли мечтаете да изтанцувате?

Да бъда премиер-солист в балета винаги е било моя мечта. Всички роли очаквам с нетърпение, защото всяка ти дава възможност да се учиш и развиваш. Разбира се, че имам любими роли в балетите „Дон Кихот”, „Баядерка”, „Жизел” и т.н. Що се отнася до подготовката ми за дадено представление, не мога да кажа, че ставам нервен, но наистина съм крайно развълнуван за това как ще премине спектакълът. Ще се опитам да не променям дневния си режим и да помня, че ако аз изпитвам удоволствие от изпълнението, то и публиката ще го изпита.

Съгласен ли сте с Роберто Боле, според когото професията на танцьора вече се възприема с по-голямо уважение? Бихте ли коментирали ситуацията в България и в САЩ?

Не съм сигурен, че мога напълно да се съглася с това, защото според мен конкретните личности заслужават уважение, а не професията им. Мисля, че зависи от артистите да представят работата си убедително и с необходимото самоуважение. Това би могло да доведе до преоткриване на изкуството от много хора, които иначе не биха се замислили какво го прави толкова специално. Във всяка страна балетът се възприема различно, от нас зависи да представяме изкуството по близък и възможно най-разбираем за публиката начин. България има много богата културна история и за времето, откакто съм тук, никога не съм се натъквал на присмех или подигравки заради професията си. Америка има огромно население и много хора се възхищават от балета, но има и такива, които не разбират как може това да е професия. Затова наша задача е да представяме изкуството по най-добрия възможен начин.

Какво Ви впечатлява най-силно в балетните спектакли? На кои световни балетни звезди се възхищавате и защо?

Винаги, когато наблюдавам спектакли като зрител, се опитвам да съживявам спомените си от времето, когато моите родители ме водеха да гледам балет. Спомням си, че когато бях дете, изпитвах възхищение към артистите, и сега не е много по-различно. Намирам много усъвършенстваната балетна техника за впечатляваща, но това, което най-много ми харесва, е когато един артист е достатъчно убедителен, за да бъде себе си на сцената и показва своята уникалност на публиката. Някои от големите имена, които ме вдъхновяват днес, са Кимин Ким, Вадим Мунтагиров и Владислав Лантратов. Но трябва да включа и някои от най-големите ми вдъхновения, които вече не са на сцената, като Йохан Коборг, Хосе Мануел Кареньо и Хулио Бока. Всички тези танцьори ми вдъхват стремеж да ставам по-добър и се надявам един ден да мога да оставя трайна следа като тях.

Кое е най-красивото и най-трудното в балетното изкуство?

За мен най-красивото и най-трудното в балета е едно и също. Това е способността изпълнението да изглежда леко, без усилие, и в същото време да разказва някаква история.

Съпругата Ви София Цуцакова-Абенанти също е балерина в Софийската опера. Предимство ли е това, когато сте заедно на сцената?

Да споделяш сцената с някого, когото обичаш, е щастие. Вълнуващо е, когато танцуваш на сцената, а да можеш да споделяш тези моменти с човека, когото обичаш, е чувство, несравнимо с нищо друго. Така че, да, предимство е, защото тези чувства се предават на публиката, и нямам търпение да изпълнявам значими роли с нея и да изпитвам още по-голямо вълнение.

Какъв човек сте извън балета? Какви са другите Ви интереси?

Опитвам се да бъда колкото мога по-открит и добронамерен и да уча нови неща. Животът предлага много неща и се старая да съм отворен към тях. Моите родители винаги са ме оставяли да опитвам всичко, към което съм изпитвал интерес – да свиря на тромпет, да играя бейзбол, да пея, да плувам, да се занимавам с актьорство и т.н. Това оказа много положително въздействие върху мен и ме направи човека, който съм днес. Когато искам да опитам нещо ново, просто го правя. Все още ми доставя удоволствие да свиря на укулеле, да стрелям, да готвя, да играя настолни игри с приятели. А, забравих – ако имам време, и …видеоигри.

В кой спектакъл е следващата Ви роля?

Имаме няколко предстоящи представления на Панчаревското езеро, където ще играя Шута в Лебедово езеро. Истински съм развълнуван от нещата, които ме очакват в бъдещата ми кариера.