Фотограф: Анастасия Ливун.
1. Представете се на нашите читатели. Как започна танцовият Ви път, къде и при кого сте изучавали балет?
Здравейте и благодаря за поканата да направим това интервю. За мен е изключително удоволствие. Казвам се Габриел Стоянов и съм балетист. Танцовият ми път започна необичайно за един балетен артист. Занимавам се с танци от 5-годишна възраст и винаги съм обичал да танцувам. Все още си спомням колко важно беше за мен! Майка ми, виждайки желанието ми и любовта ми към танца, ме записа в подготвителната група в ансамбъл „Росна Китка“.
По-късно през 2007 г. бях приет с профил Български танци в Националното училище за танцово изкуство, в класа на Никола Колев. Въпреки че обичам българските танци, сърцето ми винаги е било отдадено на класическия танц. В 10 клас знаех, че ще продължа с балета и ще следвам мечтите си в тази насока. Българският народен танц с цялата си красота и ритми винаги ще успява да трогне душата ми, но аз никога не съм съжалявал за това, че избрах балета. В никоя друга професия, освен като балетен артист, не се виждам. Поне на този етап. След завършването на Националното училище за танцово изкуство през 2012 г., бях приет в престижната Национална музикална академия „Панчо Владигеров“ в София със специалност “Балетна педагогика” под ръководството на акад. Калина Богоева, а през 2018 г. успешно завърших магистърска степен със звание “балетмайстор”.
На първо място, това, да бъда напълно погълнат от красотата на балетното изкуство, дължа на моя учител акад. Красимира Колдамова. Така се стече животът ми, че още от първите репетиции разбрах, че тя е моят човек. Тя е много позитивна, слънчева, отворена и зарежда работата с невероятната си енергия. С нея работих в началото и реших, че след фолклора ще продължа с балет. Разбира се, останалите балетни педагози, които ме допускаха в класовете си по време на обучението ми в Националното училище за танцово изкуство, силно повлияха на творческата ми съдба. В работата с тях се отвориха нови аспекти за един нов изящен свят. По-късно акад. Калина Богоева, която по време на обучението ми в Националната музикална академия “Панчо Владигеров” беше най-силната ми подкрепа, успя да ми вдъхне кураж и ме направи още по-целеустремен.
2. Вие сте първият българин, приет да прави докторантура в академия Ваганова в Санкт Петербург – символ на класическия балет. Разкажете ни повече за това.
През 2020 г., когато за първи път посетих Академията на руския балет А.Я. Ваганова, която определено е най-престижното балетно училище в света, бях очарован от страхотната дисциплина, невероятното старание на учениците, историческата сграда, училищния музей, който е като една прекрасна книга, която съдържа история на велики личности и събития. По стените на 7-те етажа има снимки на всички възпитаници от създаването на академията през 1738 г. до наши дни. Тогава успях да посетя класа на Народния Артист на Русия, ректор на академията Николай Цискаридзе. Тогава в залата влезе Людмила Ковальова, каза “Добър ден” и седна до мен да гледа класа. Имах чувството, че сърцето ми ще изскочи от вълнение… Тогава си казах, че един ден ще бъда възпитаник на тази академия и ще следвам тази своя мечта, докато тя стане реалност.
Е, тази мечта се сбъдна и ме приеха със специалност „Хореографско изкуство“, където в момента правя своята докторантура. Ученето в Академията е трудно и голяма отговорност, но са осигурени всички най-добри условия за нас: прекрасни взискателни преподаватели и танцьори/ученици, които се мотивираме един друг да бъдем най-добрата версия на себе си. Като част от тази система не можем да не бъдем повлияни от балетната историята на Русия, която трогва не само нас, но и целия свят. Изследвайки я и имайки възможност да бъдем част от нея, ние като артисти продължаваме да я пишем, оформяме, възстановяваме спомени, както погребани, така и забравени, и да изграждаме много нови. Поддържаме традицията жива. А всичко това е част от творческата интелигентност на един танцьор.
Фотограф: Анастасия Ливун.
3. Какво е за Вас балетът? Какво Ви дава досегът до това великолепно изкуство?
Балетът е такова нещо, че човек, който дори случайно да е попаднал в този свят само за няколко години, или напуска (по съвсем различни причини от физиологичен, психологически, финансов, семеен или друг характер), или остава там завинаги… Но каквато и да е житейската му история, балетът продължава да живее в него. Човек може дълго да се опитва да обясни защо се случва така. То е резултат на това, че всички ние, балетните артисте, сме “служители” на живота на Терпсихора, богинята на танца.
Балетът ми дава въздух, помага ми да се вдъхновявам от различните възможности, които ми се предоставят, да разказвам красиви истории. Дава ми радост и мотивация за успех. Допринася за това да стана най-добрата версия на себе си в тази професия. Това изкуство беше началото на истинска, съзнателна работа върху мен самия.
4. Споделете с нашите читатели някои незабравими свои преживявания и срещи, свързани със света на балета, които никога няма да забравите.
В момента изплува неотдавнашна ситуация. През февруари тази година бях в Москва. Отивах на сутрешния клас в Болшой театър с прекрасния педагог, който само с казването на “Добро утро” успява да те накара да се усмихнеш – Народен артист на СССР Борис Акимов. Аз обикновено заставам на средната станка, не в центъра, но не и най-накрая. В този момент в залата влезе примабалерината, която предполагам няма човек, който да не знае – Светлана Захарова. Имали сме няколко кратки срещи и разговора, но винаги е било извън залата. Видях как целеустремено се бе запътила в моята посока и си помислих, че със сигурност тя ще застане в центъра на средната станка. Тук започнах да се двоумя дали трябва да се преместя може би на друго място, но в същото време си казвах, че ако отстъпя мястото си до нея в дадения случай, някой друг ще го заеме и аз няма да мога да се насладя на танцуването й. От друга страна пък се замислих, че ако остана, най-вероятно няма да съм концентриран, защото ще я гледам и ще се опитвам да “открадна” всяко нейно дихание. Цялата тази история, която разказвам, се случва за части от секундата в главата ми, докато тя върви към мен. Накратко, тя зае своето място в центъра, както предположих, поздрави ме, и аз тогава реших, че определено не си давам мястото за нищо на света. В този клас “дишах с нея”.
Габриел Стоянов и Боряна Петрова. Снимка: Личен архив.
5. На кои танцови артисти се възхищавате и с какво Ви пленяват те? Кое е най-важното в едно танцово изпълнение според Вас?
С предния си отговор мисля, че отговорих на кого се възхищавам. За мен Светлана Захарова е пример за невероятната автентичност и трогателност на историята на всяка от нейните героини. Всеки детайл е толкова обмислен и изживян на сцената, че се създава напълно уникален образ, докосващ дълбините на душата. Безкрайно е възхищението ми към тази балерина, истински майстор на балетното изкуство!
Искам също така да уточня, че не я идеализирам. Невъзможно е само един човек да олицетворява целия спектър от качества, достойни за възхищение, защото се стремим към идеал, който се изгражда в съзнанието от чертите на различни хора, от техните образи, които израстват от малки движения на тялото или душата им. Възхищавам се на балетистите от много театри, на моите преподаватели, приятелите ми, и нека не забравяме тези, които вече не танцуват също… Всеки, който танцува балет, може да научи нещо и всеки е пример за всички други по някакъв начин.
За мен най-важно е движенията да са изпълнени с такава одухотвореност и любов към танца, че дори и видеоклипове да не могат да оставят зрителя безразличен.
Габриел Стоянов и Боряна Петрова. Снимка: Личен архив.
6. От какви други танцови стилове се интересувате? Какво мислите за развитието на танца към момента и в бъдеще?
Интересувам се от всичко. Винаги приемам покана да видя нещо ново, да посетя нов спектакъл, да отида на нова изложба, да обогатя себе си. Човек трябва да бъде любознателен, да търси, да съпоставя, да намира.
В танца в момента липсва неговата емоционалност. Ако отново се върнем към традициите, за които споменах по-горе, които се опитваме да запазим, дори и обновявайки ги, то руският балет е известен с факта, че всяко движение, което артистът изпълнява на сцената, трябва да бъде възможно най-изразително и много точно да изобразява чувствата на героя. Руските балерини и танцьори майсторски използват позициите на горната част на тялото, ръцете, положението на главата, за да разкрият известната „руска душа“ на публиката и да покажат преживявания и драма с помощта на мелодичност, динамика и свобода на движението. Освен това при подготовката на всяка роля се обръща максимално внимание на актьорското изработване на образа до най-малкия детайл. Струва ми се, че чрез всичко това се пресъздава едно наистина интересно действие на сцената, увличащо зрителя в приказни светове.
Всяка професия има своите изисквания и нещото, което ме тревожи е, че през последните години балетното изкуството върви към принципа “всеки има право да бъде какъвто иска”. Руският балет досега успява да поддържа определено ниво (зададено от самия него), защото класическият танц е една от крепостите на естественото, истинско, занаятчийско изкуство, което в близко бъдеще трудно ще бъде заменено с каквито и да било принципи. Всички трикове и технически иновации вече са показани на сцената, а задачата ни е да затвърдим успеха на нашите предшественици в тази област, като в същото време вдъхнем нова изразителност на представлението.
7. В България сте по покана на Нешка Робева да участвате в неин спектакъл. Споделете повече за това. Нека поканим почитателите на танцовото изкуство на това чудесно събитие.
Да, вълнувам се! Когато г-жа Робева ме покани да взема участие, наистина не можех да повярвам. За мен тя е символ на всичко, което до момента споменах. Една жена, достойна за уважение и също така човек, на когото аз лично се възхищавам и ценя. Мога спокойно да заявя, че с гордост ще се поклоня в нейна чест на 12 декември в зала 1 на Националния дворец на културата. Ще изляза за първи път на българска сцена след 10г. Това е друга причина да очаквам срещата си с българската публика, която винаги посреща топло и цени изкуството. Моето семейство, любими преподаватели, близки и познати ще бъдат в публиката и това също ме трогва. Ще представя моя авторска хореография “Връзка”, а на сцената ще си партнирам с примабалерината на Софийска опера и балет Боряна Петрова. Огромни благодарности искам да изкажа към нея за това, че тя прие моята покана да танцуваме заедно, също така за безпрецедентния й професионализъм и отдаденост към професията. За момента репетициите вървят гладко, подготвяме се, развълнувани сме. Каня всички ценители на изкуството да се насладят на последния спектакъл на Нешка Робева “Купон по нашенски”, защото танцът е като магия, от която никой не може да избяга. С толкова нежност, изящество, суета, въображение и емоция в себе си, това изкуство е меко казано изящно и несравнимо.
Бял чел някъде, че балетът е като рисуване върху вода – мисля, че това сравнение почти идеално описва магията на този вид изкуство.
