Танцът е неизменна част от националната идентичност, защото съчетава историята, традициите и културата на дадена нация или етнос. Грузинските танци са силно повлияни от борбата за независимост на един героичен народ срещу чуждестранни завоеватели и не е случайно, че присъстват в списъка на Юнеско за световно културно и природно наследство.

Грузинските танци се отличават с динамика, техническо майсторство и специфичен маниер на изпълнение. Делят се на масови, камерни и солови. Най-известните стилове са:

1. Хоруми – изпълнява се под ударите на барабан, обичайно е на военна тематика, като се състои от 4 контрастни части и нечетен брой изпълнители.
Първата част е спокойна, изобразява как воините търсят място за лагеруване. Следва втората, която е по-раздвижена, представя как воините тръгват на разузнаване. Най-динамична е третата част, която е посветена на боя с врага, а четвъртата ознаменува победата, като за нея са характерни едновременно радостта и веселието, но и мъката по загиналите.

2. Картули представлява сватбен танц, в който партньорите танцуват на разстояние, без да се докосват. Кавалерът демонстрира темперамент и мъжественост, а дамата – лебедова грация и поетичност.

3. Военно-героичните танци се изпълняват с кинжали, изработени от стари грузински майстори. Отличават се с ефектни, акробатични, бързи и сложни движения с краката при мъжете. По време на танца едната ръка държи ножницата, която виси на талията, а другата – дръжката на кинжала. Във вихъра на танца мъжете размахват кинжалите, забиват ги в земята и се движат между тях, без да ги докосват.

4. Хороводите се срещат в танцовите традиции при много народи. Изпълняват се разнообразни великолепни композиции с обрани, бавни движения, като танцуват предимно жени в красиви костюми.

Особено оригинални са хороводите на мъжете-воини. Характерен е кръгът, в който танцьорите застават с лице към центъра, хванати за ръце. Други изпълнители образуват втори кръг, стъпили върху раменете им. Може да се стигне и до трети кръг.
Танцьорите изобразяват сватбени ритуали, любовни обети, дуети, надбягвания с коне, съревнования за жени и територии.
За мъжете са характерни движения на място, с придвижвания, на колене, на пръсти в специални меки ботуши, пируети, скокове, резки смени на положението на корпуса, ръце в юмрук.

За жените – спокоен корпус, оригинални движения на краката с характерно плавно хлъзгащо придвижване, напомнящо “плуващи лебеди”. Ръцете на дамите са леки, плавни и меки с характерните кръгови движения на китките, пластични и изразителни преходи, без резки положения и остри ъгли.

Костюмите са разнообразни, съобразени с вида и особеностите на отделните танци.
Жените често са облечени в дълги рокли с красиво обшит колан и венче, с прозрачен воал на главата. При мъжете танцовият костюм е т.нар. “черкезки”, с подгънати до лактите ръкави, черни меки ботуши, обтягащи крака като чорап.

Днес грузинските танци са инстинска атракция за зрителите и често грузинските състави обират първи награди на танцовите фестивали. Както повечето танци, пряко обвързани с фолклора и традициите, те са запазили автентичността си, но постоянно се осъвременяват, като добавят елементи от други култури и стилове.