Евалдас Содейка и Йева Зукаускайте. Източник: dance-mag.com.

Фокстротът е най-изящният танц в състезателната програма на стандартните танци и води своето начало от двайсетте години на 20. век. Той е от бавните бални танци и се предполага, че е в основата на куикстепа – най-бързият от стандартните танци.

Смята се, че наименованието “фокстрот” идва от “лисича стъпка”. За елегантно изпълнение спомагат специфични наклони на корпуса.
Танцът се изпълнява в двойка в четири-четвърти синкопиран ритъм. Характерни за фокстрота са т.нар. “хлъзгащи” стъпки, които напомнят на английски (бавен) валс, въздушност и лекота на изпълнението. Обичайно се танцува под съпровод на т.нар. биг бенд суинг музика.

Друга хипотеза за произхода на фокстрота е, че е създаден от Хари Фокс, който участва в шоу в Ню Йорк през 1913 г. Роденият през 1882 г. като Артър Карингтън Фокс бил класически танцьор във водевили, комедиант и актьор.

Фокстротът става особено популярен по време на възхода на рагтайма, като се отличавал от популярните дотогава полка и валс с чувствително по-близкия контакт между партньорите.

Стилът на танцуване, който най-много се доближава до този в наши дни, е наложен от прочутата танцова двойка Върнън и Ирен Касъл, които започват да го изпълняват по-чувствено, с по-меки линии и плавни преходи. Всъщност именно фокстротът помага на двойката да достигне върха на популярността си в първото шоу на Ървинг Бърлин на Бродуей “Watch Your Step” (1914 г.)

В наши дни се танцуват няколко разновидности на фокстрота. В Америка той е особено популярен като социален танц на различни масови събития, социални партита и т.н. Американският стил позволява пълна свобода на изразяване, като се използват различни позиции и хват от тези в състезателния вариант.

В състезателната програма се танцуват двата стила: т.нар. international и smooth, като вторият отново е разпространен предимно отвъд океана и съчетава елементи и от кънтемпорари, румба, балет и т.н.

International направлението се отличава със строги правила, затворен хват и характерни фигури, които не се изпълняват в smooth.
Счита се, че фокстротът е най-сложният технически стандартен танц, затова влиза в задължителната програма едва в по-високите състезателни класове.

Мирко и Едита Годзоли. Източник: dance-mag.com.

Една от двойките, достигнали съвършенство в изпълнението на този изящен танц, са Лука Барики и Лорейн Бари, световни шампиони при професионалистите по стандартни танци през 1999 г. и 2001 г.
В своя лекция Барики казва, че за него, особено при фокстрота, е изключително важно танцьорът да интерпретира музиката чрез тялото си, да разказва история, така че всичко, което се чува като музикални тонове, да бъде видяно и на дансинга чрез движения или паузи. За прочутия италиански танцьор и треньор изпълнителят има две възможности: да бъде роб на музиката или да я подчини, като откаже да се води сляпо по нея. И в двата случая обаче, добавя Барики, той трябва да е наясно с музикалната структура и ритъм, за да интерпретира музикално убедително това, което чува.

На едно от прекрасните изпълнения на фокстрот на Барики можете да се насладите тук: