Като жанр фламенко представлява огнен танц с пеене и съпровод на китара. За негова родина се счита испанската южна провинция Андалусия. Днес съществуват различни хипотези за произхода на фламенко. Една от тях е, че наименованието произлиза от латинската дума за огън “flam”, други го свързват с птицата фламинго, чието име е със същия произход. Смята се, че най-вероятно танцът е привнесен в Испания от ромските етноси от Фландрия през 16 в. В естетиката на фламенко се долавят различни влияния от източните народи – арабски, еврейски, индийски.

В началото фламенкото се е изпълнявало само под акомпанимент от причуквания с краката, удари в дланите и прищраквания с пръсти. По това време не са били характерни въздушни движения и сложен композиционен рисунък. Изпълнявал се е предимно на място с характерна осанка и кръгови движения на ръцете, които са по-бавни от тези на краката.
Ръцете в изпълненията на танцьорките на фламенко са меки и в непрекъснато движение, докато при мъжете – значително по-строги, с разсичащо движение и силно подтегнат корпус.

 

Освен ръцете и корпуса от изключително значение при изпълнението са ясните и ритмични удари на краката по пода. Така се създава впечатлението, че в изпълнението на фламенко има елемент на съревнование, но, за разлика от други танци, тук съревнованието е сякаш със самия себе си.

Фламенко получава международна известност през 1921 г. в спектакъл на руския балет в Париж в театър “Гайет Лирик” от С. Дягилев. Ескизите на костюмите и декорите са дело на световноизвестния художник Пабло Пикасо. В тогавашната си хореография фламенко се доближавал до варианта, танцуван в испанските кафешантани.
Днес са познати около 50 различни видове фламенко – известни като тангос, румбас, булериас, фандангос, алегриас, тарантос и др. Характерна за всички тях е импровизацията. Фламенко се танцува соло или в двойка, като партньорите се гледат в очите и се предизвикват с поглед. За фламенко се твърди, че не е просто танц, а начин на живот. Любопитно е, че танцът е толкова пламенен и страстен, че понякога се случва да се чупят токове и късат струни на китарите.

Особено атрактивни и специфични са костюмите, с които се танцува. Танцьорките са облечени с рокли, най-често черни или червени, дълги поли до земята с набор, шалове и шлейф. Любопитен факт е, че теглото на рокля за фламенко може да достигне до 15 кг, а често и доста повече. Мъжете са в черни панталони, бели ризи с широки ръкави, къси елечета – болеро и широк пояс.
Допълнителни атрибути на сцената обикновено са кастанети и ветрила.

Както за другия огнен и страстен танц танго, така и за фламенкото е особено характерно дуенде – състояние на духа, върхово преживяване, екстаз на силни чувства, магия, борба на хаоса с порядъка. Дуенде не може да се опише с думи, а само да се чувства.

 

Фламенко е особено популярно и извън Испания. В Япония например има повече фламенко школи, отколкото в Испания. Предполага се, че танцът се предпочита от по-зрели хора с богат житейски опит, защото те могат да почувстват неговата сила.
Днес танцът е много популярен сред съвременните хореографи, които виждат големи възможности за нововъведения, импровизация и обогатяване на танцовата лексика чрез него. Националният балет на Испания изпълнява 4 танцови стила – фламенко, фолклор, стилизиран танц и болеро, като съчетава класически балет с традиционните испански танци. Спектаклите им са експресивни, с разнообразна техника в изпълнението с кастанети и фламенко токове, съчетани със соул, джаз и фокстрот стилове. Както всяко изкуство, и фламенко непрекъснато се развива и осъвременява, като обаче не изневерява на традициите и корените си.

През 2010 г. Юнеско обявява фламенкото обект на световното културно и природно наследство.