Източници:
brooklynmelodies.com
blog.balletaz.org

Балетът – такъв, какъвто го познаваме днес, води началото си от италианските артистични танци през 16 век. Бележи развитие не само в сценичните костюми, но и в изпълняваните движения, които нямат нищо общо с първоначалните. Танцьорите са носили маски и пищно украсени брокатени рокли и панталони. Орнаментите и украшенията за глава им придавали още по-екстравагантен вид. Било извънредно трудно да се изпълняват движенията в подобно облекло. Това изисквало постоянна практика за усвояване на необходимото изящество.

В епохата на Ренесанса, около 1500 г., когато Катерина Медичи се омъжила за френския крал Анри II, в балета се осъществила значителна трансформация.

Кралицата въвела ранните танцови стилове във френския кралски двор и през следващите 100 години официалната терминология и балетната лексика се кодифицирали на френски език. По-късно изпълненията се превърнали в спектакли за по-широка аудитория, включително и за по-нисшите социални прослойки, които постепенно придобили вкус на кралски особи.

С течение на годините се появявали балетни артисти, които усъвършенствали балета с уникални и богати движения, изискващи години практика.
Представяме на вашето внимание десет от най-влиятелните и популярни балерини на всички времена. Този подбор е изцяло субективен и не претендира за изчерпателност.

Ана Павлова (1881-1931)

Въпреки че за мнозина Павлова не се отличава с богат набор от технически умения, изключителният й чар и артистично присъствие вдъхновяват Михаил Фокин да създаде за нея хореографията на “Умиращият лебед”.

Павлова става любимка и на легендарния балетмайстор и хореограф Мариус Петипа, а през 1906 г. се издига до примабалерина след изпълнение на Жизел.

Благодарение на тези свои умения и талант Павлова става първата балерина, която гастролира по целия свят. Когато изброяваме световните светила в балета, не можем просто да пропуснем без израз на възхищение легендарните имена, превърнали балета в това, което е днес. Имайки предвид всеотдайността, тежките репетиции и строга дисциплина, необходими при изучаването на балетното изкуство, Ана Павлова може да бъде наречена „Желязната лейди“ на своето време.

Павлова вдъхновява стотици известни личности да станат балетни танцьори, включително британския хореограф Фредерик Аштън.

Алисия Алонсо (1920-2019)

Родена в покрайнините на Хавана, Алисия започва да учи балет в ранна детска възраст. Прави първия си сценичен дебют на 11 г. в „Спящата красавица“. На 16 г. се мести в Ню Йорк, за да продължи професионалната си кариера и продължава обучението си в училището към Американския национален балет. Когато е на 20 г., Алисия е диагностицирана с отлепена ретина и се налага да претърпи три операции. За този период тя споделя: „Танцувах във въображението си. Незряща и неподвижна”. След операциите в Куба, тя се завръща в Ню Йорк, където я уговарят да танцува Жизел в Американския национален балетен театър, което се превръща в една от най-известните роли в нейната кариера.

През 1946 г. Алисия е повишена в прима, но дългогодишната й страст да развива балетното изкуство в Куба, води до завръщането й в Хавана. През 1948 г. тя основава балетната трупа „Алисия Алонсо“, която по-късно ще се превърне в Национален балет на Куба. Алонсо е артистичен директор на компанията до смъртта си през 2019 г. Алисия прослави кубинските танцьори по цял свят и много от нейните ученици танцуват в някои от водещите световни театри като Американския национален балет, Сан Франциско балет и Кралския балет.

Марго Фонтейн (1919-1991)

Марго Фонтейн получава званието примабалерина асолута лично от кралица Елизабет II и има огромен принос за утвърждаването на Кралския балет сред най-престижните световни театри. Фонтейн започва обучението си на 4-годишна възраст в Англия, но след като семейството й се мести, тя продължава заниманията си в Шанхай, Китай при Джордж Гончаров. Завръща се в Лондон на 14-годишна възраст и е поканена да се присъедини към балетната школа на Vic-Wells, сега известна като Кралска балетна школа. Още като ученичка прави солов дебют с Кралския балет и скоро след това започва да изпълнява главни роли.

Танцът на Фонтейн се отличава със своя лиризъм и съвършени линии, особено в изпълненията на Аврора в „Спящата красавица“. Точно когато възнамерява да се пенсионира, Фонтейн започва най-голямото си сценично партньорство с Рудолф Нуреев. Танцуват за пръв път заедно през 1962 г.в Жизел и след края на спектакъла получават 15 минути аплодисменти. Фонтейн се пенсионира през 1979 г. на 60-годишна възраст и до ден днешен е една от балерините с най-дълга кариера в света.

Мария Толчиф (1925-2013)

Мария Толчиф не само се смята за първата примабалерина на Америка, но остава в историята и като първата етническа американка с това звание. Заедно със сестра си Марджъри, Мария започва да танцува в много ранна възраст и проявява естествен талант, дотолкова, че семейството й се премества от Оклахома в Лос Анджелис, където има по-добри условия за нея да развива танцовата си кариера. На 17 години Мария се мести в Ню Йорк с надеждата да се присъедини към голям балетен театър.

През следващите пет години тя е част от трупата на Рус де Монте Карло и се запознава с емблематичния хореограф Джордж Баланчин. След като Баланчин основава трупата, която впоследствие ще стане Ню Йорк Сити балет, Мария се присъединява към нея и става една от първите звезди на театъра. Тя е една от най-голимите музи на Баланчин, и негова съпруга за кратко. За нея той създава редица роли, включително емблематичната Жар птица, наелектризиращ спектакъл по оценките на публика и критици. Мария продължава да гастролира по света с компании като Сан Франциско балет, Американския балетен театър, Кралския датски балет и става първата американка, танцувала в Болшой театър в Москва.

Вирджиния Джонсън (1950)

Вирджиния Джонсън започва обучението си по балет на тригодишна възраст и продължава да учи във Вашингтонското балетно училище, където по това време е единствената афро-американка. След това се записва в танцовия отдел на Нюйоркския университет. Докато е в Ню Йорк, се запознава с легендарния танцьор Артър Мичъл, който я кани в своята балетна трупа. Така тя става част от Танцовия театър в Харлем, първата в историята балетна трупа, съставена изцяло от афроамериканци. По време на престоя си там тя се издига до прима, като изпълнява главни роли в „Лебедово езеро“ и „Агон” на Джордж Баланчин, „Алегро Брианте“ и „Концерт Бароко“. След двадесет и осем годишна кариера в този театър Вирджиния се пенсионира и се записва да следва в университета Фордхам. През 2009 г. се завръща в Танцовия театър на Харлем като негов художествен ръководител.

Вера Кирова (1940)

Вера Кирова, една от най-изявените български примабалерини, е ученичка на Валя Вербева. След гастрола на Кирова в Барселона балетни критици пишат за нея: “Когато я видяхме отблизо, пред нас се откри едно лице на ангел и шия на лебед. Красива, стройна, гъвкава, романтична.” Освен класически репертоар – “Жизел”, “Лебедово езеро”, “Спящата красавица” и т.н., Кирова танцува и български репертоар – Папеса Йоана, Нестинарка и др, но безспорно е ненадмината в изпълнението си на “Умиращият лебед”.

През 1964 г. Вера Кирова печели златен медал от първия международен балетен конкурс във Варна, златен медал в Осака, както и наградата “Терпсихора” и “Ана Павлова” от Парижкия университет по танц. Гост-солистка е на Валонския балет в Белгия, където поставят за нея “Лебедово езеро” и “Шехерезада”. Кирова е танцувала на една сцена заедно с Карл Фрачи, Сюзан Фарел, Силви Гилем, Рудолф Нуреев.

Алесандра Фери (1963)

Първоначално започва обучението си в балетното училище към Ла Скала в Милано, след което продължава в Кралското балетно училище в Лондон. След дипломирането си Фери се присъединява към Кралския балет и става примабалерина само четири години по-късно, едва на 19-годишна възраст. По време на работата си в театъра пресъздава образи в редица балети, включително “Долината на сенките” на Кенет Макмилан, за която печели наградата на сър Лорънс Оливие.

През 1985 г., по молба на легендарния балетист Михаил Баришников, Фери напуска Кралския балет, за да се присъедини към Американския балетен театър като примабалерина. По време на кариерата си тя е била гост-артист в Националния балет на Марсилия, Националния балет на Канада, Парижкия балетен театър и Ла Скала. Фери се пенсионира временно през 2007 г., но се завръща на сцената през 2013 г., на 50-годишна възраст, и изпълнява водещи роли в балети като “Ромео и Жулиета” на Американския балетен театър.

Силви Гилем (1965)

Въпреки че като дете Силви тренира художествена гимнастика при майка си и първоначално не харесва танците, започва да учи в балетната школа към Парижката опера. След като участва в първото си представление, мигновено се влюбва в балета. Гилем проявява изключителния си талант на съвсем крехка възраст и се присъединява към трупата на Парижката опера и балет едва на 16 год. По този начин Силви се превръща в най-младата звезда (“етоал”) на театъра! През 1984-1989 г. Гилем е най-високо оценената балерина в Парижката опера, със забележителни изпълнения в постановките на “Лебедово езеро” и “Дон Кихот” на Рудолф Нуреев.

През 1988 г. Кралският балет я кани да изпълни главната роля в “Жизел” в чест на 50-годишнината на Рудолф Нуреев. Малко след това тя напуска Парижката опера и започва работа на свободна практика. През това време е един от основните гост-артисти на Кралския балет. През 2001 г. Силви Гилем става първата носителка на наградата на името на легендарния руски балетист Вацлав Нижински за “най-добра балерина в света”.

Диана Вишньова (1976)

Кариерата на Вишньова започва с обучение в легендарната Балетна Академия “Ваганова” в Санкт Петербург. По време на престоя си там тя получава най-високите резултати в историята на училището и прекарва последната си година в Мариинския театър. През първата година в компанията е отличена с двете престижни награди, Prix Benois de la Danse и Golden Soffit. На следващата година става примабалерина.

През 2003 г. Вишньова дебютира в Америка с Американския балетен театър. Тя се присъединява към компанията през 2005 г. като прима и се пенсионира през 2017 г. По време на кариерата си Вишньова гостува в трупата на Парижкия балет, Ла Скала и Берлинската държавна опера. Някои от най-забележителните ѝ роли са в Ромео и Жулиета, Жар-птица, Рубините на Джордж Баланчин и Манон на Кенет Макмилан.

Светлана Захарова (1979)

Захарова е родена в Украйна, учи в Киевското балетно училище, а после в престижната петербургска Академия “Ваганова”. За себе си примата на Болшой театър казва, че “съчетава природни данни, добро образование и упорита работа”. Захарова е примабалерина на Болшой театър и миланската “Ла Скала”, гастролирала е в Римската и Парижката опера, Метрополитън, Ковънт Гардън, Рио де Жанейро, Токио, Гърция, Сърбия, България. На нейно име е кръстен диамант.

За първи път Светлана танцува Жизел на 17 г., може би затова я наричат “руската Жизел”. Английският балетовед Клемент Крисп разказва по повод гастрола ѝ в Лондон през 2001 г.: “Случват се в балетния спектакъл такива редки моменти, когато разбираш, че пред очите ти е удивителен, невиждан талант”.

Освен класически репертоар, Захарова обича да танцува и съвременен репертоар. След срещата с немския хореограф Джон Ноймаер руската прима доказва изключителната си техника и в други танцови жанрове. През 2018 г. имахме удоволствието да я наблюдаваме в соло-програмата “Аморе” и в България.
Светлана не крие, че изпитва удоволствие от славата, но “когато си със статут на звезда, отговорността е много по-голяма”.