По повод балетната премиера на “Анна Каренина” по хореография на хърватския балетмайстор Лео Муич в Софийската опера и балет нека си припомним предишните знакови балетни интерпретации на това гениално литературно произведение. Поставяме акцент върху спектаклите на Мая Плисецкая и Борис Ейфман.

“Анна Каренина” на Мая Плисецкая

Идеята на Плисецкая да създаде балет по романа на Толстой възниква след участието ѝ във филма на Александър Захри в ролята на Бетси. Въпреки че за мнозина Толстой е труден за балетна интерпретация, тя е сигурна, че на балетна сцена този роман ще придобие свой интересен израз. Плисецкая иска да постави “Анна Каренина”, защото от малка е мечтаела да стане драматична актриса. Тя предлага на много режисьори и хореографи, но по различни причини те ѝ отказват. Затова тя решава сама да оглави постановъчния екип, а великият френски моделиер Пиер Карден, с когото има великолепно приятелство, създава костюмите за спектакъла. Музиката е създадена специално за нея от нейния съпруг Родион Шчедрин, за когото тя казва, че ако другите мъже подаряват на жените си диаманти, той ѝ подарява балети.

Целта на първия опит за превъплъщаване на произведението на балетна сцена е с езика на танца да се пресъздадат великолепните образи на любовния триъгълник между Анна, Каренин и Вронски.
В основата на драматургията на балета е темата за фаталната съдба на героите, личната драма на Анна, на конфликта ѝ с обществото. Трудностите при създаване на отделните образи е, че те изискват различни пластични решения и затова Плисецкая разпределя масовите сцени – бала, конните надбягвания – да се правят от режисьорите Риженко и Голованов, а монолозите, дуетите, трагичните сънища и видения – създава тя.

Балетът е изграден в 3 действия в духа на традиционната естетика. Хореографията не е откритие, но самата тема и емоционалността и психологизмът на образите са новаторство за времето си. Балет и драма са много близки и взаимно се допълват. Трудностите съпътстват спектакъла още преди премиерата. Комисия от Министерството на културата, виждайки суровия материал, има претенции към еротиката, излъчваща се от героите , “шумната ” музика и др. Екипът и Плисецкая успяват да преодолеят съпротивата им и премиерата е на 10 юни 1972 г. Балетът има щастлива съдба. Изпълнява се повече от 100 пъти. По него е направен и филм.

Балетът “Анна Каренина” по музика на Родион Шчедрин и хореография на Мая Плисецкая. Анна Каренина: Мая Плисецкая, граф Вронски: Алексей Годунов.

“Анна Каренина” на Борис Ейфман

Руският хореограф Борис Ейфман споделя, че “Анна Каренина” винаги го е интересувала и че в творчеството си се стреми да покаже вътрешния свят на човека и особено на жената чрез движение. Създава балета по музика на Чайковски, като използва Симфония № 2 и № 3 “Манфред”, Първа и Втора сюита от “Франческа да Рамини”, увертюра от “Хамлет” и “Ромео и Жулиета” и др. Балетът е в 2 действия. Ейфман казва, че търси “нова азбука на танца” и специфичен танцов език, за да изрази своето виждане за често експлоатираната тема на любовния триъгълник, акцентирайки върху пагубната страст между тримата.

Балетът е пълен с вътрешна психологическа енергия и е удивително точен като отражение на живота в Русия по това време. Строгото подчинение на светските илюзии за хармония и покой се нарушава от страстта на Анна към Вронски. За Ейфман в Анна живеят двама души – светска дама с нейните задължения, обществени правила и норми и страстната жена, която разрушава вътрешния си мир и е готова на всякаква саможертва.

Ейфман премахва второстепенните линии от романа. Балетът му създава паралел със съвременната действителност и е за днешния ден, неподвластен на времето. В спектакъла няма прави и виновни, всички са нещастни.

При Ейфман главна роля във всичките му постановки играят предметите – символи. В “Каренина” това е сцената още в първо действие с играчката на сина ѝ – локомотивче, което пуфти и се върти в кръг на авансцената. Това е препратка към финала – сцената с гибелта на Анна, особено сполучливо решена от хореографа. Танцува не тя, а кордебалет, който е обобщен образ на страшната машина, която я унищожава.

Анна се хвърля в тълпата. На авансцената излиза влакова количка с тялото на самоубийцата. Финалът е силен емоционален катарзис за зрителя. В балета има сцени, немислими за СССР – например наркотичният сън на Анна, където тя се отдава на страстта. Същевременно няма сцени с конски надбягвания и в петербургския театър. Пресъздава се италиански карнавал, на който присъстват героите.

Ейфман не разчита зрителят да е чел романа, а да поиска да го прочете след спектакъла. Особената пластика изисква специфични артисти, които да са универсални като технически умения, но и творчески мислещи актьори – съавтори и проводници на идеите му. Балетната звезда Николай Цискаридзе казва: “Всички искат да танцуват в балетите на Ейфман, но не всички могат.”

Балетът “Анна Каренина” по музика на Пьотр Илич Чайковски и хореография на Борис Ейфман.

“Анна Каренина” на Алексей Ратмански

Ратмански създава абсолютно европейски балет в жанра драм-балет. Използва съвременен, модернистичен хореографски език, но запазващ стила на епохата. Има изобилие от оригинални хрумвания и фантазия. Балетът е по музика на Щедрин поставен в Хелзинки през 2010 г. Действието се движи като кинематографска смяна на картини, без паузи, благодарение на сценографската концепция на Михаел Мелбю.

Балетът “Анна Каренина” по музика на Родион Шчедрин и хореография на Алексей Ратмански. Анна Каренина: Уляна Лопаткина, граф Вронски: Андрей Иермаков.

„Анна Каренина“ на Кристиан Шпук

Немският хореограф Кристиан Шпук, работещ в Швейцария, създава през 2014 г. “Анна Каренина” като хореодрама по музика на Рахманинов, С. Цинцадзе, В. Лютославски, Й. Барданашвили. В спектакъла участва и певица, която изпълнява 3 романса на Рахманинов. Балетът е съвременен поглед за любовта, морала, за самотата и за съдбата на тези, които нарушават правилата. Всеки танц е като монолог, основният акцент е върху артистите, няма пачки и трика. За кратко време перонът на гарата се превръща в хиподрум, италианско крайбрежие, стая на сина на Анна.

Балетът “Анна Каренина” по хореография на Кристиан Шпук.

„Анна Каренина на Джон Ноймайер“

През 2017 г. американският хореограф поставя балета по музика на Чайковски и Шнитке за Хамбургския балет. За него казват, че не е просто хореограф, а мислител. Балетмайсторът споделя, че не иска да илюстрира буквално романа, а да създаде ярки емоционални сцени. За него техническото изпълнение на движението е толкова важно, колкото и достоверното предаване на емоционалните състояния. Всяко движение в спектакъла означава нещо конкретно, но ако я няма актьорската наситеност, то се обезсмисля. Балетът е много чувствен, сцените се редуват мощни и силни, наситени с различни настроения. Това е театрално-драматичен балет, където няма характерните движения на чисто класическите спектакли като фуете и други технически и сложни елементи. Хореографът се интересува от единството между вътрешното състояние на героите и масовите сцени и мизансцени.

Балетът “Анна Каренина” по хореография на Джон Ноймаер”. Анна Каренина: Светлана Захарова, граф Вронски: Артемий Беляков.