WORLDANCES ПРЕДСТАВЯ ДЕСЕТ ОТ НАЙ-ОБИЧАНИТЕ МЮЗИКЪЛИ – ЧАСТ 2
6. МОЯТА ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ
Мюзикълът е създаден по пиесата на Бърнард Шоу “Пигмалион”. Автор на либретото и текста на песните е Алън Лърнер, а на музиката – Фредерик Лоу. Премиерата му е в Лондон през 1956 г., като постига огромен успех и е наречен “съвършеният мюзикъл”. Самият Лоу е толкова изненадан от успеха, че сервирал кафе на хора, чакащи за билети през нощта.
“Моята прекрасна лейди” е романтична история за превъплъщението на главната героиня Елиза Дулитъл от цветарка в очарователна лейди след трудния път на обучение в дома на учения – професор по лингвистика. Професорът спори със свой приятел и сключва облог, че човек може да се промени и да се усъвършенства. През 1964 г. режисьорът Джордж Кукор създава филм, който печели няколко Оскара. Хореограф на филмовата комедия е Хериес Пан, сътрудник на известния Фред Астер. Той изгражда хореографията си въз основа на контраста между балните танци и уличните сцени.
Одри Хепбърн в мюзикъла “Моята прекрасна лейди”, 1964 г.
7. АХ, ТОЗИ ДЖАЗ
Хореографът Боб Фос преживява сърдечна операция след мюзикъла “Лени”, посветен на комедианта Лени Брус, и това провокира идеята за “Ах, този джаз”, създаден през 1979 г. по музика на Ралф Бърнс. Това е историята на тираничен и вманиячен хореограф работохолик, който, озовал се лице в лице със смъртта, разбира, че е в плен на собствената си амбиция за свобода за себеизразяване на всяка цена.
Филмът печели 4 Оскара и “Златна палма” за Боб Фос. Хореографът използва техниката на киното, която му дава възможност да прояви фантазия, като не прави разлика между сцена и екран. За хореографията му са характерни определени елементи като кръгови движения с раменете, излизане със силно наклонен назад корпус и ансамбловата стъпка, наречена от Фос “амеба” .Филмът завършва със саморазрушителния танц на главния герой със смъртта, под звуците на песента “Сбогом, живот”.
“Обичам – споделя Фос, не точно тъжните, но носталгични финали. Струват ми се по-правдоподобни”.
Мюзикълът “Ах, този джаз”, 1979 г.
8. ТАНЦУВАЙКИ
Боб Фос е режисьор и хореограф и на този изключително успешен, но по-малко известен извън танцовите среди мюзикъл. За “Танцувайки” американската критика пише: “Това е шоу, което трябва да трае цяла вечност”.
Мюзикълът се изпълнява на фона на обикновена завеса, без декори, като се използват фойерверки от светлини. Това е нетипично произведение за хореографа Фос.
“Мисълта за един изцяло танцувален мюзикъл ме преследваше още на младини… Ето защо непрекъснато си мислех за някакъв нов спектакъл, нещо, което да бъде непрекъсваща вълна от танци – непознато до този момент рисковано начинание.”
Мюзикълът “Танцувайки”, 1998 г.
9. КОСА
“Коса” е рок мюзикъл, химн на хипи движението. Създаден е през култовата 1968 г. по музика на Галт Макдърмот. Сюжетът е изграден върху протеста и недоволството на младите американци срещу консервативното общество и войната във Виетнам, а мюзикълът е призив за мир, щастие и свободна любов. Темите се прехвърлят от една сцена в друга.
През 1979 г. режисьорът Милош Форман създава филм в сътрудничество с хореографката Туайла Тарп. Филмът в сравнение с оригиналния мюзикъл е по-осезаемо политизиран. Финалната сцена показва войници, които маршируват по рампата към товарния самолет под песента “Пуснете слънчева светлина”.
Хореографията на Тарп е нестандартна, спонтанна, с характерното за стила й остроумие, импровизация и съчетаване на класически танц, съвременни движения и джаз.
Песента “Коса” от мюзикъла “Коса”, 1979 г.
10. МАМА МИА
По идея на продуцента Джуди Крамър Филида Лойд, заедно с хореографа Антъни Ван Ласт, режисира мюзикъла “Мама миа” , използвайки 22 песни на известната група АББА. Композитори са двама от групата Бьорн Улвеус и Беки Андерсон.
Историята е за отношенията между майка и дъщеря, като в оригинала участват само жени. Софи иска да покани на сватбата си баща си, но не знае нищо за него. Намира дневника на майка си, където тя пише за отношенията си с трима мъже. Следват комедийни ситуации, като всичко завършва с две сватби.
Премиерата на романтичната комедия е през 1999 г. Песните са прекъсвани от диалози и танцови сцени. През 2008 г. Филида Лойд режисира и филм по сценарий на Катрин Джонсън с участието на Мерил Стрийп и Пиърс Броснан. Зрителите не само гледали, но и танцували между столовете, ръкопляскали и пеели.
Джуди Крамър казва за песните на АББА: “Те са много подходящи за театрална сцена, сякаш представляват завършен мюзикъл.”
Мерил Стрийп в мюзикъла “Мама миа”, 2008 г.
А кой е вашият любим мюзикъл?
Вижте мюзикълите от част 1 ТУК.