WORLDANCES ПРЕДСТАВЯ ДЕСЕТ ОТ НАЙ-ОБИЧАНИТЕ МЮЗИКЪЛИ – ЧАСТ 1

Мюзикълът е театрално-музикален жанр, който съчетава елементи от драматургичното, хореографското и оперното изкуство. Артистът в мюзикъла е едновременно певец, танцьор и драматичен актьор.

За официален център на възникването на мюзикъла се счита Бродуей, а за рожден ден – премиерата на пиесата “Оклахома” на Роджърс и Хамерщайн през 1943 г. Влияние върху мюзикъла оказват оперетата, комическата опера, водевилът и бурлеската, както и популярните музикални стилове и направления. Сюжетите са от драматически и исторически до комедийни и развлекателни.

Първоначално мюзикълът се нарича “musical comedy”, но всъщност той може да бъде и драма, трагедия, фарс. На шега френският певец и композитор Шарл Азнавур го определя като музикален жанр за тези, които нямат навици за сценична реч, и разговорен – за тези, които нямат певчески способности.

Според хореографа Боб Фос пък мюзикълите трябва да са музикални драми, предназначени не само за развлечение, но и богати на смисъл.

А американският композитор Фредерик Лоу откровено признава, че не харесва музиката, която е написал, макар че неговият мюзикъл “Моята прекрасна лейди” е признат за украшение на жанра.

За новатор в хореографията на мюзикъла е смятан Джек Коул. Той е създател на американския танцов стил, роден от сливането на афроамериканския танц, модерния балет и джаз танца.

Първоначално танцът в мюзикъла заема малко място и се използва за разделяне на вокалните изпълнения. Днес той е важна част от него и свързва сцените със сюжета, участва в развитието на образите на героите.

През първите години от създаването на жанра в него се използват предимно елементи от степ. Хореографът Робърт Алтън добавя джаз ритми и елементи от латиноамериканските танци. Отделните танци не са просто вмъкнати в действието, а са негова неразривна част. В модерния мюзикъл се използват оригинални сценографски техники, специални ефекти и асоциативни възприятия.

Мюзикълът като жанр днес е много популярен, любим на зрителите, разнообразен по сюжет и с оригинални хореографски решения. Благодарение на филмовите адаптации мюзикълите достигат до съвременния зрител. За всеки почитател предпочитаните мюзикъли са различни. Нека си припомним за десет от най-популярните и добри примери в жанра.

1.  УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ

Един от най-популярните и обичани мюзикъли е създаден през 1957 г. по музика на Ленърд Бърнстейн, режисьор и хореограф Джеръм Робинс и помощник- хореограф Питър Дженаро за Бродуей. Разказва се историята на съвременните Ромео и Жулиета.

Борбата между две банди – “Ракетите” – бели американци, и “Акулите” – пуерторикански имигранти, обричат на смърт главните герои, което допреди това не е типично за мюзикъла. Всеки удар, разменен между бандите, всеки бой, прилича на танц с внимателно подбрано хореографско решение. Момичетата танцуват като пляскат по бедрата, рязко отмятат глави, тропат с крака по пода, въртят поли и всичко това в зашеметяващо темпо.

Всички отделни танцови епизоди – танци, песни, солови и ансамблови сцени са свързани с музиката и представляват не дивертисменти, а обща музикално-сценична драматургия. През цялото време зрителите са под напрежение поради огнената ненавист и романтичната любов между героите.

Отначало замисълът на Робинс е танците да се ползват само като архив и изпълнителите да са в репетиционно облекло. Поради големия успех обаче постепенно се получил цял спектакъл. През 1961 г. под режисурата на Робинс и Робърт Уайз излиза филм по мюзикъла, който през 1997 г. е избран за културно наследство на Националния филмов регистър на САЩ.

През 2021 г., 50 г. по-късно, режисьорът Стивън Стилбърг създава римейк отново по музика на Бърнстейн, а хореографията е на Джъстин Пек – солист на Ню Йорк сити балет. Хореографът е продължител на естетиката на Джеръм Робинс, като съчетава джаз, класически елементи и латиноамерикански ритми.

Мюзикълът “Уестсайдска история”, 1961 г.

2. КОТКИТЕ

В основата на “Котките” е цикъл детски стихотворения от Т.С. Елиът. Музиката е на Андрю Лойд Уебър, режисьор е Тревър Нън, а хореограф – английската балерина и актриса Джилиан Лин.

Мюзикълът е създаден е през 1981 г. като разказ за котките – симпатични, игриви, колоритни и весели, които пеят и танцуват валс и ориенталски танци. Зад шеговития и разказан с ирония живот на котките прозират навиците и характерите на хората. Затова помагат танците, които създават реалистичност благодарение на всеки жест, поза, изражение на лицето и стъпка.

Сред героите има просякиня, повяхнала красавица, големец и други интересни образи. Изискванията към артистите били много големи, трябвало да говорят, пеят и танцуват, затова са избирани на сериозни и изтощителни кастинги.
Дизайнерът Джон Нейпиър слива сцената и залата в едно пространство, премахва завесата, а действието се развива не само фронтално, но и в дълбочина. Гримът, костюмите, перуките са сложни и ефектни. И по този мюзикъл е създаден филм през 2019 г. с режисьор Том Хупър.

Мюзикълът “Котките”, 1988 г.

3. ЕВИТА

Идеята за тази наречена рок-опера е на поета Тим Райс. Той проследява живота на Ева Дуард, която пристига като актриса в Буенос Айрес и се омъжва за президента Хуан Перон. За целта Райс изучава биографията ѝ, като посещава библиотеки и дори пътува до Аржентина. Въвежда и разказвача Че, прототип на Че Гевара.

“Евита” е първият британски мюзикъл, който получава наградата “Тони”. Премиерата му е на 21.06.1978 г., а музиката е на Харолд Принс.

В “Евита” се съчетават различни музикални стилове, като в основата са латиноамериканските мотиви. Мюзикълът бил забранен в Аржентина. След 20 г. през 1996 г. режисьорът Алън Паркър създава филм с Мадона в ролята на Евита и Антонио Бандерас като Че.

Антонио Бандерас в мюзикъла “Евита”, 1996 г.

4. КАБАРЕ

Основа на този мюзикъл представлява книгата “Берлински истории” от Кристофър Ишъруд за живота в Германия в началото на 30-е год на ХХ век. За сюжета е използвана и пиесата на Джон Ван Друтън.

Действието се развива в Берлин по време на Ваймарската република през 1931 г. преди зловещото зараждане на фашизма. Историята разказва за любовта на млад американски писател, пристигнал в Германия да преподава, и кабаретната певица Сали Боулс. Той се влюбва в нея, но тя разбива сърцето му, като отказва да замине с него в Париж. Премиерата е на 20.11.1966 г. под режисурата на Харолд Принс и музика на Джон Кандър. През 1972 г. американският режисьор и хореограф Боб Фос екранизира мюзикъла с Лайза Минели и Майкъл Йорк в главните роли.

Боб Фос превръща кабарето в символ на свободата, където се редуват танцови и музикални изпълнения в реалистична, макар и мрачна атмосфера. През 1993 г. в Лондон и в 1998 г. на Бродуей мюзикълът е поставен под режисурата на Сам Мендес.

Лайза Минели в мюзикъла “Кабаре”, 1972 г.

5. ЧИКАГО

За основа на “Чикаго” служи статия в “Чикаго Трибюн” от март 1924 г. на журналистката Морин Уоткинс, посветена на вариететна актриса, убила любовника си. Музиката е на Джон Кандър и е стилизация на американски шлагери. Историята е за кордебалетната танцьорка Рокси Харт, която убива любовника си и попада в затвора, където се запознава с друга престъпничка – Велма. С помощта на адвоката Били Флин тя избягва наказанието. През 1975 г. хореографът Боб Фос екранизира историята.

Характерното за мюзикъла е, че често се използва реквизит – столове, шапки, шалове, прожектори, за насочване на публиката и по този начин се създава зрелищна, динамична и изпълнена с емоции и страст атмосфера. През 2002 г. режисьорът Роб Маршал прави филм по едноименния мюзикъл на Фос с участието на Катрин Зита Джоунс – Велма, Рене Зелуегър – Рокси и Ричард Гиър като адвокат Били Флин.

Идеята за славата и парите в епохата на джаза в Чикаго е водеща в отношенията между героите. Артистите подхождат отговорно и с огромно желание към ролите си и особено внимание обръщат на танците. Затворническото танго на Велма зад решетките е смесица от сексапил, чар, сила и черен хумор. Катрин Зита Джоунс е толкова амбицирана да покаже своите способности пред Роб Маршал, че получава травма още в началото на репетициите.

Катрин Зита Джоунс в мюзикълът “Чикаго”, 2002 г.